Ние хората сме уникални сами по себе си. Разполагаме със своите умствени способности и чисто биологично сме създадени да изпитваме от всеки един вид емоция, която да ни движи напред. Но в свят, изпълнен на пълни обороти и ожесточена надпревара между всички нас, обстановката по между ни се променя коренно.
Понякога разговорите ни се опростяват, свеждайки го до минимум. Личните ни притеснения с външния свят се задълбочават. Себеоценката ни, която е важна за нас се губи някъде измежду всички тези събития. Надеждата е, че ние можем да обърнем внимание към човешкото поведение и отношение към детайла е от съществено значение за нас като индивиди.
Но съществуват едни проценти от населението, чиито нагласи за здрави междуличностни отношения са все още трудно постижими. Точно така това не е не е нито умствено, нито психично разстройство, така че лекарите и специалистите по психично здраве не могат формално да диагностицират феномена. Но първо откъде произлиза думата „алекситимия“?!
Алекситимия идва от гръцки: „a“ означава липса, „lexis“ означава дума и „thymos“. Следователно – липса на думи за емоции. Питър Сифнеос, който е психиатър и почетен професор в Харвардското медицинско училище, за първи път описва алекситимията в началото на 70-те години.
Причините за това състояние не са съвсем ясни и до ден днешен. Някои проучвания показват, че това може да е резултат от генетични фактори, околната среда и мозъчна травма. Съществуват обаче въпросници и скали, които специалистите могат да използват, за да проверят за признаците ѝ.
Отношенията ни стават все по-подвластни обаче от външни и вътрешни фактори и това затормозяват нашия социален напредък във взаимоотношенията ни с околните.
Хората, които са податливи на акситимия, предимно са мъже, като едно проучване съобщава, че мъжете изпитват алекситимия почти два пъти по-често от жените. С напредването на възрастта влияние оказва и ниско ниво на образование, и социално-икономически статус.
Емоционална интелигентност играе ключова роля във формирането на мнение и себеизграждане.
При акситимията се проявяват признаци на апатичност и дистанцираност от света, ниско ниво на креативно мислене и вдъхновение, нежелание към социален ангажимент и други.
Ние хората сме свързани едни с други
И може би се припознаваме от части, но в крайна сметка всеки е различен. Решенията, които взимаме за себе си, са индивидуални и носят последствия. Но се нуждаем да бъдем търпеливи един към друг. Какво по-велико умение от това да разбираш и съпреживяваш моментите с близък за теб човек. Както и да разкриваш истинската си същност за теб самият. Това е безценно.
Ивелина е родена в Пловдив. Обича да пише и да живее. Признава обаче, че шумотевицата понякога я притиска и отегчава. Пада си по приключенията и не спира да разкрива пред самата себе си нови хоризонти и светоусещания.
