Усмивката ти беше онова, което провокира моята… И беше заразителна. Защото беше искрена, открита, истинска. И тази усмивка сякаш казваше: „Спокойно, всичко е наред“. И аз бях спокойна.
Но колко дълго можеш да си усмихнат? Ей така, напук на всички гадости в света, да си усмихнат? Колко дълго можеш? И колко удара от живота би могъл да понесеш и след тях пак да си усмихнат?
И какво би станало, ако се усмихваш, дори и да не искаш? Така залъгваш ли се или провокираш онази съвършена верига от химични механизми, която вярва, че щом се усмихваш, значи си щастлив?
А чувствата? Къде остават чувствата? Като че ли твърде често си повтаряш, че щом другите не виждат, значи ги няма. Но ги има, в теб са. И избухват в най-неподходящото време. Защото си ги игнорирал, казал си им: „После, не сега“. А „после“, така и не е дошло.
Защото си бил много зает… да мислиш, защото да чувстваш било страшно… боляло. И ако трябва да избираш между логичен, студен, програмиран живот и цветен, пълнокръвен, шарен живот, кое би избрал? Защото всеки миг, ТИ правиш избор, съзнателно или не. Дори и да четеш, това е избор!
А всъщност, като че ли винаги избираме през другите. През това какво ще кажат, помислят, как ще реагират. И в един момент си разочарован, че някой не е оценил, разбрал, подкрепил онова, което си направил за него. Но поискано ли е това, което си направил?
Сега се сещам, как преди време, някой ми беше казал, че думите трябва да са лежерни. Какво означава „лежерни думи“, попитах тогава. Отговорът беше: „нещо по-леко… за преглъщане – лека тема, лека музика, чаша вино“.
И всичко това е чудесно. НО другото, онова, от което се опитваме да бягаме цял живот – сложното, дълбокото, тежкото, то си съществува, клокочи в нас и колкото по-малко внимание му отделяме, толкова по-силно клокочи то.
И всъщност всичко е в баланса. Между емоции и разум, сложно и лежерно, между теб и другите. И не забравяй, че никой друг, освен теб, не може да определи или създаде ТВОЕТО щастие.
Деница е философ, психолог, копирайтър. Обожава да облича емоциите в думи, чрез които да разказва истории и да посява семенца надежда, вдъхновение и радост. Посланието, което иска да остави с текстовете си, е „Не си сам“ – и в болката, и в ентусиазма.
