Човечеството никога не е било лишавано от духовни учители, грижещи се за неговото посвещаване и еволюция. Напоследък все повече книги, учебници, телевизионни предавания, духовни практики се занимават с може би най-важния аспект от човешката история – еволюцията на човешкото съзнание.
Все пак на миналото не бива да се гледа единствено като на едно безкрайно описание на войни, походи, завоюване на територии и прослава на царе и владетели само защото са обричали на смърт и страдания милиони хора.
Истинската история на света, ако някога бъде написана, не може да не включва мъже и жени, които без оръжие в ръка са дали на цивилизацията много повече, дали са ѝ мъдрост, стремление към познанието, чрез които да изградят един нов свят на мир и братство. Такива хора са създавали доктрини, концепции чрез тях са се опитвали да направят човечеството по-добро и по-съвършено, познавайки Истината. Именно такава е и теософията.
Какво е теософия?
Според самите теософи това е учение, което се стреми да открие единството на световните религии, за да ги обедини в една универсална система. Градивният камък на теософското общество се слага от Елена Петровна Блаватска. Първоначалната му цел е да пропагандира нейната религиозно-познавателна и философска доктрина.
Основата на тази нова концепция е тезата, че всички религии са опит на човечеството да се докосне до абсолюта, и следователно всяка религия съдържа част от Истината. Първоначално организацията е нямала име и основателите й са предлагали наименования като Херметична, Египетска, Розенкройцерска, докато накрая се спират на теософска.
Какво се крие зад тази дума?! На гръцки език theós означава „Бог“ , а sophía – „мъдрост“. Оттук и на старогръцки: θεοσοφία („божествена мъдрост“ или „мъдрост на боговете”). Но теософските учения съществуват от античността и са отчасти свързани с аскетизма, мистиката, астрологията, езотериката и окултизма. Определението „теософия“ се използва често от средновековните теолози за учението на Якоб Бьоме, смятан за един от най-великите гении на човечеството, който през 1620 г. написва „Шестте аспекта на теософията“.
Теософска е наричана и системата на Емануел Сведенборг – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог, който между другото е свързван с борбата за възстановяване на шотландската независимост и освобождаване от опеката на Англия. Предполага се, че е бил активен масон.
В продължение на много години езотеричното учение е било тайно и се е предавало само на избрани ученици. Те са давали специална клетва, че няма да разкрият никому това, в което са посветени. Повратната точка в тази традиция настъпва в края на XIX век и тя е пряко свързана с името на Елена Блаватска. След нейния принос постепенно понятието теософия започнало да се отнася до един езотеричен подход към по висши или вътрешни светове и най-общо до невидимото.
Коя все пак е Елена Петровна Блаватска?
Родена е в град Екатеринослав в Южна Русия (днес Днепропетровск, Украйна) на 12 август 1831 г. От детството си Блаватска имала забележителни умствени способности и общувала с невидимата същност, проявление на която е била висок мъж, изглеждащ като индус, който я закрилял и много пъти й помагал в критични ситуации. Едва на 17 г. тя се омъжва за доста по-възрастния от нея генерал Блаватски, но бързо се разкайва за постъпката си и го напуска. В продължение на много години води изпълнен с приключения и опасности живот.
От 1848 до 1872 г. пътува в Персия, Турция, Гърция, Египет, Франция, Квебек, Англия, Южна Америка, Германия, Мексико, Япония и Индия. При своите пътешествия Блаватска се запознава с традициите, обичаите и религиозните вярвания в страните, които посещава. През 1864 г. успява да осъществи мечтата си – среща се с тибетските лами и получава обучението, което оказва влияние на творческото й развитие.
За Елена Петровна е известно също, че е подкрепила италианското националноосвободително движение, като е участвала в битката при Ментана (през 1867 г.) на страната на гарибалдийците. Три години по-късно тя отплава с кораб от Индия за Европа и е една от първите, които преминават през новооткрития Суецки канал. Но близо до бреговете на Италия корабът експлодира. Оцеляват само шестнайсет души от намиращите се на борда около 400 пътници, като един от тези щастливци е самата Блаватска.
През 1873 г. тя се установява в Ню Йорк, САЩ, а на 17 октомври 1875 г. заедно с американския полковник Хенри Олкът основава Теософското общество, като формулира основните му цели така:
1. Да сформира ядрото на всемирното Братство на човечеството без разлика на раса, народност, пол, каста или цвят на кожата.
2. Да поощрява изучаването на сравнителната религия, философията и науката.
3. Да изследва неизвестните природни закони и скритите сили в човека.
Теософията на Блаватска има за цел да спаси от изкривяване древните истини, които са в основата на всички религии. Тя отрича съществуването на антропоморфен (човекоподобен) Бог творец и утвърждава вярата в Универсалния Божествен принцип – Абсолют. Според нея Вселената се разгръща сама, от собствената си същност, без да е сътворена. За най-важно за теософията смята очистването на душите, облекчаването на страданията, моралните идеали, спазването на принципа за общочовешко братство.
Теософското общество като една обновяваща се вълна залива Европа и Америка и за много кратко време връща на човечеството идеята за единството между религия, философия и наука, разрушено в средните векове. Към движението се присъединяват известни учени, хора от различни области на познанието. Множеството въпроси, които те си задават, пораждат необходимостта от издаването на книга, в която да открият отговорите.
В резултат на това през 1877 г. е публикувана „Разбулената Изида”. В нея са представени историята, разпространението и развитието на тайното знание през вековете. В средата на 1880 г. Блаватска започва работа по най-значимия си труд, посветен на проблемите на съвременния окултизъм и проследяващ възникването и еволюцията на Вселената и човечеството.
Така се появява „Тайната доктрина”. Самата авторка не претендира да е създател на нова философска система, а само възвестител на съкровени знания, получени от махатмите Мория и Кут Хуми. Учителите според нейните думи са й оказали значителна помощ при написването на трудовете. Последните години от живота си Блаватска прекарва в Лондон, занимавайки се с писане на статии, книги и кореспонденция с приятели.
Посещавали са я учени от цял свят (лингвисти, етнолози, археолози), които са я търсели за съвети и са споделяли мислите си. Впечатлението, с което оставали, е, че Блаватска е наясно с всички научни направления и постижения в областта на мисълта. През 1888 г. именно в Лондон тя създава Езотерична теософска школа с вътрешен кръг от 12 ученици, между които е и Ани Безант.
Занимава се и с парапсихични явления, но среща отпор в лицето на дружеството за психични изследвания. Тя е била коронована за Принцеса в Древния и неподправен ритуал на посвещението. След смъртта й и поредица от схизми три четвърти от Теософското дружество се откъсва и под името
Универсално братство се установява в Пойнт Лома, Калифорния. До 1938 г. в него са членували 43 национални дружества като клонове на основната организация. По-голяма част от тях изчезват по време на Втората световна война.
Съвременната теософия дължи много на усилията и на Ани Безант (1847-1933) и Чарлз Ледбийтър (1847-1934). Те модифицират някои недоуточнени неща в учението на Блаватска и основават различни организации, базиращи се на теософията. Най-известните са:
1. “Ко-масонството“ с изчистен ритуал, който приема мъже и жени с равни степени, за разлика от древното масонство.
2. Либерална католическа църква, която държи на тайнствата, но не и на догмата.
3. Орденът на Звездата на Изтока, който трябва да оповести идването на новия месия. Но така или иначе тези организации не стават много популярни сред теософите, въпреки че целта им е била да се сформира ядрото на универсалното човешко братство без разлика на раса, вяра и пол. Да се окуражава изучаването на сравнителната религия, философията и науката и да се изследват необяснените закони на природата и латентните способности у човека.
Не може да не се спомена връзката на Ани Безант с Международния смесен масонски орден „Човешкото право“. Тя създава първите ложи на ордена в Англия. А по-късно благодарение на нейните усилия се създават ложи и в Южна Америка, Канада, Индия, Цейлон, Австралия и Нова Зеландия, но под името „Британска федерация на ордена „Човешкото право“.
Ани Безант изрича думите: „Ако е истина, че англичаните са пренесли масонството във Франция, французинът ще го върне в Англия завършено и подсилено от приема на жени в ложата рамо до рамо с мъжете.“ Друга известна личност, която се свързва с теософията през 1902 г. и става водеща фигура на немската секция на дружеството, е Рудолф Щайнер – австрийски философ и езотерик. Повлиян най-вече от нейните идеи и в различни степени от розенкройцерството, гностицизма, както и от идеализма, той основава Антропософски съюз.
Щайнер е бил част от теософското движение, но през 1912 г. Чарлз Ледбийтър предлага един млад индус на име Джиду Кришнамурти за Световен учител, което и става причина той да се оттегли и да сформира своето дружество. Изключителен работохолик, той не само замисля нова теория за Вселената и човека, но предпочита да я описва с немски термини, а не със санскритските, използвани от повечето теософски автори.
Рудолф Щайнер опитва да комбинира своята система с християнството, съживявайки някои от старите ереси и добавяйки нови свои. Окуражава част от последователите си да основат нова религиозна секта, наречена Християнско дружество, което има същата връзка с Антропософското дружество, каквато е между Либералната католическа църква и Теософското дружество.
Пише по много теми, дори се опитва да създаде нова форма на архитектура, представена в една голяма дървена сграда в Дорнах, Щвейцария, която изгоряла през 1922 г. Щайнер създава и биодинамична система за земеделието, работи върху създаването на нови практики в медицината, образованието, индустрията, естествознанието и политиката.
Последователите му основават специални училища, работилници, лаборатории, клиники и ферми, работещи по неговите идеи. Като резултат на всичко това през 1919 г. отваря врати първото Щайнерово-Валдорфско училище. Той създава и евритмията, която се базира на връзката между телесните движения и емоционалните и психически състояния, дори пише и пиеси мистерии.
Като заключение може да се каже, че Елена Блаватска е един от първите мислители на новото време, която се обръща към Изтока като източник на мъдрост и познание, и по-специално към будизма. Убедена, че на практика всички религии произлизат от един източник, тя се опитва да намери корените му в духовната култура на Индия. За нея етиката на теософията и на будизма са идентични.
Но успехът на нейната доктрина се дължи и на това, че е приспособена и адаптирана към мисленето на хората от XIX век и не само е рационална, но и позитивна. Едно от последните послания на Блаватска гласи: „Нека всички да научат за силата на теософията, както и начините, по които тя се прилага. Тази сила трябва да се превърне в движеща за света.” Прогресът и еволюцията на съзнанието, които последват, доказват правотата на думите ѝ.
