Литературата познава много жанрови форми: роман, новела, повест, пътепис, очерк и много други. Но чували ли сте някога, че има жанр на име аеропис?
Въпреки че аерописът не е особено известен днес, той е бил сред най-интересните и нови форми за разказване на пътувания пред 20-те и 30-те години на XX век. Разликата между аеропис и пътепис, освен вида на самото придвижване – полет със самолет, е и в това, че в аерописите авторите акцентират на преживяването на човека, докато се намира във въздуха.
Трябва да се отбележи фактът, че днес сме свикнали с въздушния транспорт и го приемаме за нещо напълно нормално. Но преди век самолетът е бил първата възможност на модерния човек да види света отгоре. Полетът със самолет е кулминацията на техническата революция.
Нашите писатели използват виждането “отгоре” на света и в буквалния, но и в метафоричния му смисъл– като излизане извън ежедневието. През този поглед са написани аерописите “Извънделнично време” и “С бележник във въздуха” на Елисавета Багряна. Тя е една от първите жени авторки, дали своя принос за развитието на този жанр в българската литература.
Текстовете в жанра аеропис са разпокъсани и непоследователни – като поток на мисълта. Това е смятано за най-успешния начин да се пресъздаде въодушевлението от преживяното. Ето кратък откъс от аерописа “С бележник във въздуха” на Елисавета Багряна: “Казват, че в предсмъртния си час човек вижда всичко като на филм, с магическа бързина, живота си, всичко изживяно, с най-малки подробности. Пътуването с аероплан дава нещо подобно.”
Съществува и жанрът на аеропоезията, която е с разпокъсана форма и цели да бъде чисто визуално изкуство. Първото такова стихотворение е “Zang Tumb Tumb” на Филипо Томазо Маринети.
В българската литература, без да е толкова краен в отношението към формата, представително е стихотворението на Атанас Божинов “Человек хвърчи”. Ето и самото стихотворение:
Человек хвърчи
(по повод полетите на авиатора Чермак)
Гъмжилище – народ – платили, наплатили!
Полиция, кажи, до двайсет конски сили;
Половина Юч-бунар, с’жени и копелдаши
И толкова на брой настървени апаши.
Ден – свежест и лъчист и бистър като бира.
Пространното поле земя го не побира –
Разперило плещи на Герман до вратите,
А с’другия си край на Витоша в полите.
Сред този народ – вълна, връх тук поле – тепсия
Напъна се човек да хвръкне над София.
Разпери той крила, мотора му изхвърка
И всякой си каза: – Млъкнете, ей ще хвърка!
Минава час и два в напрегнато внимание
(Тъй чакали навред край тези аероплани),
Додето най-подир – Що мислите, че хвръкна?
– Изхлузи се денят, настъпи хлад и мръкна.
Lumpacius (псевдоним на Александър Божинов)
9.10.1911 година
Лора (да, като Лора на Яворов) е студент по българска филология. Голямата ѝ страст е към историите, раждащи се тихомълком и чакащи да бъдат разказани. Вярва, че във всеки от нас дебне поне едно от „седемте чудеса на света“ – писането и танцът са нейните.