Прайминг. Може би малко хора са срещали този термин, а още по-малко си дават сметка, как той влияе на живота им. Праймингът е процес, при който в съзнанието на индивида активирането на една мисъл може да доведе до активирането на други сходни по значение мисли.
По този начин съзнанието на човека се насочва в предварително избрана посока или иначе казано – програмира се. Показателен пример за силата на това въздействие обяснява успеха на легендарният Франтишек Планичка, вратар на чешкия национален отбор.
Славата му, че може да спаси 9 от 10 дузпи се дължи на това, че преди изпълнението на наказателен удар, той винаги с огорчение хвърлял шапката си в единия ъгъл на вратата. И в повечето случаи противникът изпращал топката в същата посока. Този на пръв поглед смехотворен пример показва как най-общо въздейства прайминга. Психолозите наблюдават, че ако две събития следват едно след друго, и ако първото е било по- ефектно, то непременно ще повлияе на второто, дори те да нямат логическа връзка: хвърлена шапка – нереализиран гол.
Най-известният пример, който потвърждава тази теория е следният: Хора трябва да напишат последните две цифри от личната си карта или от числата на тотото на лист хартия. След това им се показва предмет, на който трябва да предположат вероятната цена. Резултатът е, че в повечето случаи написаното първоначално в листа съвпада с цената, която са определили впоследствие.
Сам по себе си праймингът може да бъде съзнателен и безсъзнателен. Безсъзнателният се осъществява чрез внимателен подбор на думи и картинки, които трябва да предизвикат в мозъка на „жертвата“ необходимите на манипулатора асоциации. По този начин всеки избор би бил управляем и предизвестен процес.
Именно с това се занимава и съвременната социология. Тя не изследва събитията като факти, а по-скоро ефекта, който те оказват на обществото. Например, представят ви два проекта, като единият гарантира 80% успех, а вторият 20% вероятен неуспех. Без дори да сте математици, бихте избрали първия, защото не обичате риска и желаете да сте част от социума. А реално двата проекта са равнозначни, но при първия се акцентира върху „успех“, а втория „неуспех“.
Този метод се използва от медиите, като те обръщат внимание на точно определени въпроси и проблеми и премълчават други пред обществото. Така те подменят актуалните събития или ги тласкат в една или друга посока. Същото важи и при избора на кандидат или политическа партия по време на избори.
Можем ли да се защитим от такова въздействие? Като начало сам по себе си праймингът не може да ни накара да направим противоестествени неща, като например да си причиним болка или да сменим сексуалната си ориентация. Но той влиза в главната роля, когато трябва да се направи избор между два или няколко напълно естествени и приемливи варианта. Тогава праймингът ни внушава „правилният“, подсказвайки ни, че е лично наш. Всъщност изборът е безсъзнателно внушен.
Ако искаме да се предпазим от подобно въздействие, то трябва правилно да осъзнаем момента, в който то се упражнява върху нас. Нека решение да се вземе, в спокойна ситуация, с време за обстойно обмисляне на вариантите за избор. Това винаги работи.
