Името на Светльо Желев е познато за ценителите на качествена литература. Бегъл поглед в биографията му се спира на места като Национален център за книгата към НДК, през емблематичния блог „Литературен гид” до наградите „Рицар на книгата”, като ясно осъзнавам, че пропускам много. Сега Светльо е пред ново професионално предизвикателство, което според © Хулиганката е уникално за нашите географски ширини.
Литературна агенция! Разшифровай какво точно се крие зад това!
Идеята е да се случи нещо различно, каквото до голяма степен няма и в западния свят. Всъщност класическите литературни агенции в чужбина са много, но за съжаление не и в България. Тук подобен вид дейност минава като субагентство на западни издателства или като носители на права на чужди автори. Литературни агенции, които да представляват български автори в чужбина няма. Разбира се, през годините е имало такива опити, но те са били или спорадични, или неустойчиви, затова реших да направя литературна агенция, в нейния завършен смисъл.
Нека да поговорим още за смисъла! Как ще работи „Светльо Желев – литературна агенция”?
Слава Богу голяма част от българските автори узряха за това, че имат нужда от литературен агент не само в чужбина, но и в България. Защото смисълът на литературното агентство е не само да намери пазар за книгата, а като цяло да направи нещата възможно най-добре за автора. Това е общата грижа за книгата, за нейното позициониране, за публичния образ на писателя, което е още по-важно дори от самата комуникация с издателството му. Един литературен агент, който има професионален опит, амбиция, желание и емоция, може да постигне по-добри финансови резултати и книгите му да станат по-популярни. А това всеки автор иска за книгите си.
Това до голяма степен не е ли работа на издателите?
Всъщност така стигаме до другия голям проблем в България. Това е ситуацията „lose-lose”, в която и двете страни мислят, че губят. Авторите и издателствата не си говорят и обикновено взаимно се обвиняват. Издателите обвиняват авторите, че не правят достатъчно за книгата си, че не я промотират качествено, не се опитват да ангажират медийни контакти… И се чувстват „прецакани“, че са инвестирали. От своя страна авторът мисли обратното: че го лъжат в тиражите, че не са изплатени навреме хонорарите и т.н. В един момент и двете страни се чувстват излъгани, затова ще се опитам да провеждам една литературна дипломация и да покажа, че резултатът може да е „win-win“. В тази връзка голяма част от ангажиментите на агенцията ще са свързани с консултиране на издателите в сферата на маркетинга, медийната комуникация, идеите по реализцазията на книгите… Благодарение на това, че имам много колеги, с които работя в чужбина, от Исландия до Литва, мога и да препоръчвам чужди автори на български издатели.
Кой е авторът, който задължително трябва да излезе на български език?
Има толкова много чужди автори, които харесвам, че ми е трудно да посоча само един… Например на български искам да видя Томас Пинчън. В момента той е едно от най-големите имена в световната литература. Този американец е абсолютна институция! Той е writer for writers, писател за писателите. Много високо ниво на литература! Огромна част от преводачите нямат увереността, че могат да го преведат. И наистина има книги много трудни за превод. Затова на Иглика Василева ѝ струваше толкова години да преведе „Одисей” на Джойс. Но Пинчън ще се случи благодарение на превода на Владимир Полеганов – един прекрасен писател и преводач!
Много искам да видим на български език и Кларис Лиспектор. Това е невероятна бразилска писателка, която в момента се открива за англоезичния свят. Много е важно такива наистина качествени книги да излизат на пазара, защото трябва да се сравняваме с най-добрите.
Няма ли опасност тази твоя атрактивна дейност да насърчи графоманите в България. И без това всеки втори пише…
В България по брой има най-много писатели, след това издатели и чак тогава читатели (усмихва се). За да мога да управлявам една агенция и да давам максималното за нея, максимумът е 50 автори, с които да работя. Затова ще избирам внимателно всеки един от тях. Заставам зад хора, в които виждам литературния смисъл. За мен това е най-важното!
Зная, че поезията ти е страст. Означава ли, че ще работиш предимно с поети?
Обичам поезията и смятам, че това е най-великото изкуство! Но не, няма да работя само с поети. Поезията е много трудно реализируема и в България, и в чужбина. Но на поетите ще помагам всячески и винаги, дори про боно. Не говоря за онези текстове, които се разпространяват във Facebook. Избуяващи явления основно през социалните медии, където лесно се трупат лайкове убиват смисъла по принцип.
Нека да отворим и личната ти страница. Освен качествена литература какво друго се случва около теб?
В личния си живот съм като всеки друг човек. Най-важна е жената до мен, която винаги ме подкрепя за всеки избор и решение, колкото и трудни или странни да са. А по принцип имам три важни неща, които изпълват живота ми: книгите, приятелите и пътуванията. Всеки ден чета, виждам се с приятели и ако не пътувам, то си мисля за следващото пътуване. Някога, когато създадох Движението за бавно живеене и наслада от живота, много хора ме питаха как да забавим живота, каква е формулата. Всеки трябва да намери трите неща, които го забавят и тук не говорим за скорост, а за наслада, баланс и хармония. Всеки има проблеми. Аз самият съм преживял два „бърнаута”. Понякога амбицията и стремежът водят до загуба на оптималния баланс, до умора и депресия. В България това е проблем, за който не се говори. Хората не знаят какво им се случва. Ходенето на психолог се смята за срамно. Аз не съм луд, как ще ходя на лекар?! Големият проблем е, че не познаваме симптомите, характерни за депресията, и не искаме да ги приемем. Едно 30 % от хората в активна възраст, страдат от такива проблеми и затова е много важно да намерим нещата, които ни балансират и успокояват.
А кое е най-лудото нещо в живота ти?
Да направя литературна агенция!
