Информационната война е комплексно понятие. Тя може да се води както между две и повече държави, така и срещу собствения народ. Оръжията на тази война са думите, образите и символите, като те се използват по нов, нетрадиционен начин с помощта на бързо развиващите се технологии. Целта е чрез постигането на информационно превъзходство да се контролират мислите, чувствата и поведението на хората.
Без значение дали те са политици, бизнесмени, учени или обикновени избиратели. Действителността показва, че всички ние в определена степен сме жертви на такова въздействие. Това е така, защото невинаги знаем как да се защитим, а и в повечето случаи пренебрегваме или омаловажаваме значението му.
Тъй като всеки човек има различна индивидуалност, на всеки му е необходимо различно време да преработи получената информация и да прецени кое е важно за него и кое не. Най-фините дейности на човека са психиката, съзнанието и подсъзнанието, а както се оказва, те са и най-слабо защитени от въздействие.
Пример за въздействие върху съзнанието на човека чрез средствата за масова информация е рекламата. И най-страшното е, че няма институт, който да контролира подобни въздействия. Обществото на практика е беззащитно. Динамичното, хаотично и неконтролируемо разпространение на информация в глобалната интернет мрежа, в средствата за масова комуникация и в публичното пространство предизвиква състояние на когнитивен дисонанс в потребителите на тази информация.
Характерното за него е конфликтът в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждение, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи. Най-активният проводник и инструмент на информацията в публичното пространство са медиите. Може би не е случайно, че напоследък те се охарактеризират с термина СМРАД – Средства за Масова Реклама, Агитация и Дезинформация. Професор Ноам Чомски, който се смята за един от бащите на съвременната лингвистика, систематизира 10 от най-използвани механизми за манипулиране чрез медиите.
1. Отвличане на вниманието. Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем – реакция – решение“. Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората и те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване на мерките за сигурност, и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.
5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.
6. Емоции вместо разум. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение…
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава у хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб…
9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат вместо на бунт срещу икономическата система човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.
Може ли човек да се защити, има ли механизъм, който да го предпази от това въздействие?
Разбира се, че средства за противодействие има. Връщането към традиционните семейни ценности, осъзнаването, че интернет, рекламите и медиите създават такава зависимост, че се превръщат от средство в цел, превръщат се във виртуална реалност, която откъсва хората от обективната среда, в която живеят. Не бива да забравяме, че манипулацията е успешна само тогава, когато не знаете за нея и не се чувствате манипулирани. Също както, ако лъжата е успешна, ние не се чувстваме излъгани просто защото сме приели лъжата за истина. Трябва да се развива критичното и когнитивното мислене, преди да приемем информацията, да се търсят няколко източника, тъй като независими такива няма. Нищо не може да замени собственото ни мислене и за това най-добре е да включим мозъците си.
