Емилия Гърбова – първата жена пилот на военен реактивен самолет

„Не искам да говорите само за мен! Пишете за военната авиация, пишете за жените в авиацията…“ Така започва разговорът с Емилия Гърбова, първата жена пилот на военен реактивен самолет. Казва го строго и предупреждава, че трябва да се внимава с фактите, защото през годините много неверни неща са се изписали.

Но никаква суха статистика и данни не могат да заменят уникалната лична история на Емилия Гърбова. Емилия, по баща Гайдарджиева, е родена на 1 септември, 1932 г. в Полски Тръмбеш. Както сама казва, любовта ѝ към летенето започва още от дете и в нейния случай това не е клише. „Край градчето ни имаше поляна, на която кацаше самолет. Децата се катерехме по него и надничахме в кабината, а баща ми често ме водеше до близкото летище Поликраище. Все сънувах, че ми подарява самолет.“

Сънищата на Емилия и досега са свързани с полет, но истинското начало идва с първия скок с парашут от 800 метра на 22 юли 1946 г. Той е достатъчен, за да отключи мечтите и пътя й към Военновъздушното училище в Долна Митрополия въпреки протеста на родителите. Там сред всички курсанти избира бъдещия си съпруг Тодор Гърбов. Тодор е от Сухиндол и още 16-годишен лети на безмоторен самолет. „Докато учехме, много се ревнувахме в работата“, спомня си Емилия. „После той се радваше на моите успехи, а аз на неговите.“

Като двойка Гърбови са единственото семейство военни летци, но това не означава, че се ползват с лукс и почести. Двамата са обречени на полета и дори сватбеното им тържество е някак между другото и под знака на униформата. „Не сме имали специална церемония“, разказва Емилия и се усмихва. „Точно когато завършвахме училището, колегите ни започнаха да викат „горчиво“. И с един автобус – хайде в Плевен. Нямахме паспорти и подписахме с военни книжки. Почерпихме се и после съобщихме на родителите си, че вече сме женени.“ Започва вълнуващият живот на двама души, влюбени един в друг и с общ поглед към небето.

Идва обаче есента на 1954 г. и тогава по силата на Женевското съвещание за разоръжаване всички жени, които не са глава на семейство, трябва да бъдат съкратени. „Имах една колежка, която, за да остане на работа, се разведе с мъжа си и пет години бяха като разделени. Мен обаче ме съкратиха“, казва Емилия Гърбова и добавя, че не съжалява за пропуснатите 10 години без полет. „Тогава родих и отгледах моите три деца – Зоя, Лили и Веселин.“ Емилия ражда и четвърто дете, ала то умира след раждането.

По-късно се връща в авиацията, но след години животът на семейство Гърбови е белязан с друга лична трагедия. Умира голямата им дъщеря: „Не успяхме да съберем средства за трансплантация на бъбрек, което само в България може да се случи“, прошепва с горчивина в гласа майката.

Със съпруга на Зоя – Александър, който също е пилот, семейството отдава на авиацията общо над 100 години. Тодор лети над 40 години, Сашо – над 30, Емилия посвещава 30 години на военната и спортната авиация. Тя е военен летец инструктор I клас; командир на звено, щурман на ескадрила, началник на въздушно-стрелкова подготовка на учебно-авиационен полк, обучила е летци, с които може да се изгради цяла авиационна база. Семейство Гърбови имат 61-годишен брак, шестима внуци и четирима правнуци, които се хвалят: “Нашата баба може да прави челна стойка“.

Емилия е подполковник от запаса. Лети на 9 типа самолети, изпълнява 12 321 полета с 3500 летателни часа. „А Тодор има много повече от мен“, казва с любов и гордост първата жена пилот на военен реактивен самолет.

Мъжки момичета в полет

Райна Касабова е първата жена в света, изпълнила бойна задача в небето. През 1912 г., само 15-годишна, Райна се качва на самолет “Воазен” с командир подпоручик Стефан Калинов. Излитат от аеродрум „Мустафа паша“ и девойката хвърля позиви против кръвопролитията в Одрин. Райна получава войнишки боен кръст и медал за заслуги към БНА, а през 30-те години печели и конкурс за красота в летовище Варна. Райна Касабова умира забравена в София. В книгата си „Крилати българки“ Иван Петков пише, че зад ковчега ѝ върви един-единствен човек, ветеранът авиатор Георги Хайверов.

Олга Ханджиева е първата българка с бревет за летателна квалификация. За да изпълни мечтата си за полет, Олга напуска Музикалната академия в България и заминава за САЩ. През 1928 г. става летец майсторски клас в пилотското училище към заводите „Къртис“. Получава покана за търговския въздушен флот на Америка, но решава да се завърне в родината с желанието да бъде инструктор. Мечтата ѝ остава неосъществена – по това време в България не е позволено жени да летят.

Елена Дончева – емблематична стюардеса, носител на първата награда от състезанието между стюардесите от европейските авиокомпании в Будапеща.

Сия Медникарова – авиоинженер и авиоконструктор, носител на първия за България „Златен Оскар“ за наука от Световния салон за иновации в Питсбърг през 1994 г. Награден е описаният от нея „Метод за повишаване на надеждността на полет в режим на кацане“. Сия получава и златния ключ на Питсбърг за принос в творчески обмен на интелектуални продукти между България и САЩ.