Основните постулати на тази идея са:
- Всяка мисъл и чувство, която се ражда в човешкия мозък във вид на енергетична вълна отива и живее в общопсихичното поле. Сходните, идентичните мисли и чувства, които се излъчват в пространството като вълни, се уплътняват и в един момент се сливат в една полева структура, наречена Егрегор, която заживява собствен живот.
- Егрегорът е квантово-психична енерго-информационна реалност, притежаваща могъщо енергийно поле и свръхразум. Той е енерго-информационен организъм, съдържащ емоционални, ментални и пространствени съставки, като по отношение на човека се явява психоенергетически свръхорганизъм.
- От гледище на информатиката егрегорите представляват отделните операционни системи на единния организъм на планетарната психосфера. Тя от своя страна може да бъде определена като част от Вселенската психоструктура, която обикновено наричаме Бог!
И ако може да се говори за структура на т.н. Егрегорна реалност, вероятно ще различим различно-мащабни нива в йерархия. Започвайки отдолу нагоре те са:
- Психоенергийно поле (ПСП) на човек – т.н. харизма;
- ПСП на двойка (семейство, клан) – хромозомен егрегор;
- ПСП на група (групов егрегор);
- ПСП на общество с кауза – социален егрегор;
- ПСП на племе, народ, нация – етноегрегор;
- ПСП на Човечеството, Живота, Разума, Вселената… – различни нива на „Надегрегориалност“.
Нека да разгледаме Ниво – груповия егрегор
Всеки път, когато група хора се обединяват около някакво чувство, идея или философия възниква егрегорно образувание. Егрегорите могат и често се създават съвсем целенасочено. Когато нарастнат достатъчно, ако тяхната дейност е в хармония със Вселенската психоструктура, те придобиват качеството Надегрегориалност и се роят на подегрегори и енергийни семейства, където се реализира свръхличностна динамика.
Свръхличностна динамика
Свръхличностната динамика е аспект на груповата динамика, която се създава, когато участниците в група или духовна школа се събират, за да стигнат до по-висше ниво на съзнание/енергия. Тя изисква редица условия, за да се реализира и нейните най-мощни резултати се проявяват чрез:
- Вътрешен мир и вътрешна хармония, породени от създадената среда за общуване и единение;
- Засилване на идентичността на всеки чрез по-добро разбиране на себе си благодарение на обмена с другите;
- Развиване на сетивността и на духовността чрез разширяване на съзнанието;
- Възможност за придобиване на нови свръхсетивни възприятия;
- Нарастване на индивидуалния творчески потенциал, постигане на най-висока степен на възможности при всеки участник чрез синтеза на енергиите (или синергията) на индивидите.
Сакралната психология се практикува почти винаги в рамките на група или духовна школа, доколкото именно тя може да предоставя на разположение на всеки от нейните членове някакъв по-голям капитал от психически, емоционални, духовни и умствени резерви. Най-често хората имат духовен напредък, когато работят в група. Ако изчислите общо какъв индивидуален човешки опит може да ви предложи една общност от двайсет души, ще установите, че това представлява цялостно около 1000 години живот.
Колкото повече се развива човек, толкова повече усеща необходимост да обменя опит с приятели, за да стигнат заедно до края на един път, който води до откриване на самия себе си. Именно тогава човек започва да се среща с хора, които търсят същото качество на съществуване, на живот и на мислене, за да се създаде и изгради точно това, което ние наричаме енергийно семейство.
Енергийното семейство
Както хромозомното семейство се състои от същества, свързани от една и съща кръв, така енергийното семейство събира индивиди, които имат еднаква, близка или подобна сетивност. Лайтмотивът на всички свидетелства е усещането, че си намерил това енергийно семейство, което позволява да се направи връзка с невидимото духовно семейство. Вибрационното ниво, в което живее един индивид, и кармичната му биография ще определят именно кои мъже и жени са подходящи за неговата еволюция в конкретния момент – по принципа на резонанса, чиято същност може да се изрази с думите: които си приличат, се привличат.
Едно енергийно семейство е утробата (или матрицата) за промяна, в която човекът може да се развива вътрешно, в климат на доверие, сътрудничество, емпатия и пораждаща се телепатия. За да напредне във вътрешния си път, както при изкачването на планина, добре е човек да бъде воден. Най-напред предимно от едно фино, невидимо духовно измерение, след това от напреднали с повече опит, а накрая – чрез обмяна с други търсещи хора, чийто поглед му помага да разбира по-добре самия себе си.
Изграждането на поле на хармония между повече същества предизвиква незабавно приток на енергия и пробуждането на едно съществено измерение, което дава отново смисъл на Живота.
Защото: Ритъмът на живот в обществото не позволява на чувствителните хора да намират онова достатъчно фино енергийно поле, което им е необходимо, за да могат да си възвръщат своето равновесие. Множество свидетелства ни дават представа за многостранния ефект на тази свръхличностна динамика.
Благодарение на поддръжката, осигурявана от запазени енергийни полета (егрегори), индивидът може много по-лесно да избягва или да се освобождава окончателно от някои свои вредни навици.
Когато човек придобие определени вътрешни опитности, които преминават отвъд тясната рамка на разумно и рационално, не е лесно да намери среда, в която да може да сподели това тайно съкровище.
Участието в екип от подобен род създава особено важно ниво на човешки взаимоотношения, един психически микроклимат, който позволява да се разгърне сетивността на всеки, за да може да преоткрива както себе си, така и останалите хора.
От момента, в който човек събуди своята сетивност в съвместна работа, става възможно да се обменят мисли за вътрешните усещания относно енергийните полета, до които отделните хора се докосват. Тази „енергийна култура“ лежи в основата на речник, който позволява да се описва душевната или психична реалност точно така, както има терминология за описване на физическата реалност: според обстоятелствата например можеш да се почувствуваш „включен“, „олекотен и пречистен“, „напомпан“, „отлепен или излетял“, „пълен“, „притиснат, сгъстен и компресиран“, „течащ и движещ се“ и т.н.
Чрез обмен на този тип усещания и възприятия се констатира, че много хора усещат същите неща по същото време, без да са се уговорили предварително, и става възможно по-добре да се разбира функционирането и въздействието на енергията, действаща в определен момент.
