Гергана Тодорова! Няма как да минеш покрай нея, без да я забележиш… Няма как да я забележиш и да не поискаш да си в нейната компания… Няма как да си в нейната компания и да не усетиш кадифената ѝ душа и какаовото обаяние… Тя е бизнес дама, меценат на изкуството и културата, благотворител и автор на книгата „За Какаото и Кадифето“.
Може би най-голямото вълнение за един автор е кой ще прочете неговата книга. Какви хора искате да прочетат книгата „За Какаото и Кадифето“, Гери?
Наистина има голямо значение. Съдбата на една книга зависи от това какво се случва с нея, когато попадне в ръцете на читателя. Всеки един читател пренася енергията на написаното от автора към себе си, а след това и към хората, на които той я препоръчва. Така животът ѝ продължава като мексиканска вълна.
Аз бих искала „За Какаото и Кадифето“ да достигне до всички хора, докоснали и припознали се от написаното. Вярвам, че енергията от стиховете и есетата е поток от светлина.
Не се ли притеснявате, че поезията разголва душата и така може да издадете малките си женски тайни?
В никакъв случай, защото книгата когато е авторска книга, носи в себе си желанието на писателя, да излезе на показ, да се изрази. Смелост е да споделиш. Импулсът да го изразиш във Вселената вече е налице и в момента, в който го изразяваш, ти вече казваш: АЗ СЪМ. Това е много интимен процес. Реално в срещата с автора, читателят е в размисъл с него. Но това е процес, който се изменя и всеки път може да е различен. Ако след пет дни прочетеш нещо, може да го усетиш по друг начин.
Читателят е холограма.
Във всеки негов нов момент, той е в ново емоционално състояние, включвам и влиянието на външната среда. Когато се види на витрина, на екран, в интернет, книгата може да те привлече и като визия. Всичко говори в една книга- опаковката, заглавието, допира с нея. Вярвам, че естетиката която нося е моя жокер.
Как изглежда щастието от гледна точка на една успяла жена?
Бих казала на приятелите на © Хулиганката, че за мен щастието е внезапно усещане. Не е дълго планиране, не! Усещам, че то е внезапно усещане – без причина, без повод. В последните години се чувствам щастлива само за това, че съм излязла и поглеждам картината на небето. Може да съм щастлива от едно „здравей“, казано с усмивка.
Щастието е дар! Но не е планирано – то е внезапно
Има разликата между това да живееш щастливо и да бъдещ щастлив в определени моменти, дори има такова есе в книгата. Няма да изненадам читателите, ако кажа, че и в болката намирам щастие. Опознавам себе си чрез болката.
Щастието не е светло огнище, в което се грееш. Когато кървиш и се чувстваш жив и благодарен, че го преминаваш също може да си щастлив. В окото на бурята, когато си готов да я преодолееш, също си щастлив. То се случва, не/случайно, за да го преживееш.
Какво е нужно на една жена, за да бъде уверена?
За да е уверена една жена и да се захрани с вътрешното си сияние, е нужна една много проста емоция – да приеме себе си! Такава, каквато е! И рошава и не наспала се, и уморена, и намръщена, и нагиздена, и официална. Не ѝ трябва да чете тонове книги как да бъдеш щастлива. Душата ѝ го избира. Приемането ѝ – това е нейният дрескод на енергия.
Коя е границата между това да бъдеш ученик и учител в живота?
В социума ежедневно всички ние развиваме множество роли. Ние едновременно сме и ученик и учител, когато сме родители. Ние сме и ученик, и учител, когато сме с нашите родители. На работното си място може да бъдем към едни колеги учител, а към други – ученик. И обратното. В приятелския си кръг се чувстваме по същия начин. Важно е в състоянията „учител – ученик“ да не доминира егото. А границата как се възприемаме и в каква роля да участваме, си я поставяме сами.
Какво следва след „За Какаото и Кадифето“?
След „За Какаото и Кадифето“ следва (усмихва се загадъчно)… „За Хармонията и Морето“!
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
