В ерата на технологиите, всяко наше движение се регистрира. След това се вкарва в алгоритъм, за да ни предостави изобилие от данни, които ни казват какво правим правилно и какво грешно, когато става дума за нашето здраве. Но с всички различни показатели, които се измерват, как да решим на кои да дадем приоритет? Пулсът е сред най-важните индикатори за доброто ни здравословно състояние.
Сърцето е жизненоважен орган, който изпомпва кръв към всички други органи. Без тази кръв нищо в тялото ни не би могло да функционира. Кръвта доставя кислород на всички наши органи и тъкани, за да осигури оптималната функция на организма. Сърцето бие по около 100 000 пъти всеки ден, изпомпвайки около над 7 хиляди литра кръв.
Нормалният пулс в покой е между 60 и 100 удара в минута. Този сърдечен ритъм се счита за нормален, защото не напряга сърдечния мускул. Сърдечна честота, която е над 100 удара в минута, се нарича “тахикардия”. Можете да развиете висок сърдечен ритъм поради треска, анемия, дехидратация, физически или емоционален стрес, което предизвиква освобождаването на хормона адреналин. Адреналинът може да доведе и до припадъци или кръвни съсиреци, които водят до инсулт или евентуална сърдечна недостатъчност.
От друга страна, сърдечната честота в покой под 60 удара в минута се нарича “брадикардия” и може да причини недостатъчен приток на кръв към мозъка. Анормално ниската сърдечна честота може да доведе до чувство на умора, замаяност и дори може да причини загуба на съзнание.
Има някои състояния, като заболяване на щитовидната жлеза, които могат да повлияят на това колко бързо бие сърцето. За хората със свръхактивна щитовидна жлеза, наречена “хипертиреоидизъм”, излишното количество тиреоиден хормон може да повиши сърдечната честота. А хората с недостатъчно активна щитовидна жлеза, наречена “хипотиреоидизъм”, могат да имат по-бавен сърдечен ритъм.
Известно е също, че някои лекарства влияят на сърдечната честота. Стимулантите могат да я повишат. Бета-блокерите я понижават. Аномалиите в сърдечните пътища също могат да намалят сърдечната честота в покой. Но ниската сърдечна честота не винаги е нещо лошо. Колоездачите и бегачите могат да имат честота под 40 удара в минута. Това е така, защото те са в състояние да се справят с основните си метаболитни нужди, без да е необходимо сърцето да изпомпва толкова много кръв, колкото при средностатистически човек.
Едно от най-добрите неща, които можете да направите, за да поддържате здравословен пулс в покой, са упражненията. Сърцето се научава да изпомпва кръвта по-ефективно, когато тренираме. Въпреки че пулсът може да варира, важно е да поддържате здравословна основна честота. Измервайте пулса си често и го следете. Ако започнете да забелязвате промени, трябва да се консултирате с лекар. Това важи особено, ако забележите, че пулсът ви често пада много под нормалната ви сърдечна честота в покой или имате чести епизоди на необяснимо бързо биене.
Сред факторите, които влияят на сърдечната ви честота в покой, са тренировките, теглото и психическото ви състояние. Колкото повече тренирате, толкова по-добре е сърцето ви. Ако сте с наднормено тегло, сърцето ви трябва да работи по-усилено, за да стимулира притока на кръв към всички области. В зависимост от това къде се намирате и как сте позиционирани, пулсът ви в покой може да се промени. Ако сте седнали, сърцето ви изпомпва кръв по-бързо, отколкото ако сте легнали.
Външната температура също влияе върху сърдечния ви ритъм. Колкото по-топло е навън, толкова по-висока ще бъде телесната ви температура. Когато телесната температура се повиши, ритъмът на сърцето се ускорява. Сърдечният ритъм зависи и от психическото ви състояние. Емоциите са голям показател за сърдечния ритъм в покой. Ако сте тревожни или разстроени, пулсът отразява тези чувства.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
