Напоследък все повече жени разбират словосъчетанието “естествена красота” като нещо перфектно, било то нос, устни, гърди, ръст, килограми и пр. Идеалът за красота от миналото до наши дни се е променял безброй пъти, но винаги е съществувала неговата субективност.
В Древен Египет идеалът за красота стъпва върху критериите стройна фигура и красиво лице. Онова, което ги подчертава, са дрехите, прическата и красивите аксесоари, които египтянките носели. Те се фокусирали върху очите си, така че да бъдат удължени и по-големи. За да ги подчертаят тогава, използвали пепел и сажди, а за устните – естествен растителен оцветител (йод и бром).
Древна Гърция обожествява красотата. Този народ се прекланя пред съвършенството и издигат в култ идеалните пропорции. Те имат дори и формула, която изчислява съвършената красота – 1/7 от общия ръст да е главата, дланта да е 1/10, стъпалото – 1/6, а центърът на цялото тяло трябвало да е пъпа. Това означава, че според древните гърци еталонът за красота би трябвало да бъде – ръст от 164 см, гръдна обиколка – 69 см, бедрена обиколка – 93 см, а тялото трябвало да бъде меко и леко закръглено.
Освен всички тези външни характеристики за древните елини била важна и вътрешната красота, хармонията на ума и тялото. В основата на цялото съвършенство според тях стоели спортът и разнообразното хранене. А ежедневните бани, масажи и използването на естествени продукти за грижа на лицето, поддържали това съвършенство.
Богинята на любовта Венера е символ на красотата в Древен Рим. Хигиената за римляните била на първо място. Ежедневните бани във вода и лавандула, поддържали тялото им еластично и чисто.
По време на Ренесанса каноните за красота драстично се променили. Червените устни, белите зъби, дългите коси и бледото лице са били нов стандарт тогава. Дългата шия и голямото чело, правели лицето да изглежда продълговато. Бялата кожа оттогава започнала да се издига в култ и да бъде “мода”.
“Освобождаването” на жената, нейната независимост и самоувереност започва да се откроява през XX век. Модата започва да се променя, започват да се кроят по-къси поли и рокли. Фокусът на красотата постепенно започва се изменя. Търси се вече идол за красота, която хората да следват и да ѝ подражават. Блестящите холивудски икони стават примери за това подражание през 30-те години.
По-късно, през 60-те години на миналия век, настъпват политически, социални, културни промени, които налагат драстични, неочаквани дотогава промени в критериите за красотата. Британската манекенка Туиги поставя начало на новите стандарти за красотата – много слабата фигура. Оттогава до наши дни слабата фигура се счита за модна, както и критерии за красота.
Следващите настъпващи промени са свързани с тена – светлият блед тен на лицето е заменен със слънчев загар (сам по себе си, той е символ на природосъобразен начин на живот, в който спортът е начело). Десет години напред във времето жената се възприема освен за независима, но и като желаеща собствена кариера и развитие.
Днес 90/60/90 са размери познати на всички. На пиедестал е издигнат здравословният начин на живот и спорта. Модерното облекло става от късо по-късо, а гримът е неотложна част от облика на жената. От друга страна, козметични корекции придобиват популярност и всяка жена, дори и тайничко, мечтае да поправи нещо в себе си.
Въпросът е един! Защо? Защо решаваме да се подложим на операция, без реално да имаме нужда от нея и влагаме средствата си в такъв тип процедури, вместо да се обърнем към огледалото и да кажем: “Ти си красива такава, каквато си!”?
Като говорим за красота и какво гали очите, нека споменем и желанията на мъжете. Напоследък все повече господа говорят, че искат до себе си жена, която да е естествена, да няма корекции по себе си, да води морален начин на живот и да се радва дори и на малките подаръци, които получава.
На думи звучи добре, но всъщност е пълно с мъже, които се вглеждат в неестествената женска красота, радващи се на несериозно и лигаво отношение, както и неморалния начин на живот. Какво можем да направим ние?
Ако бъдем себе си и показваме най-искрена си страна, ще спечелим противоположния пол, дори и без да полагаме допълнителни усилия. За постигането на това обаче първо трябва да сме щастливи от това, което сме, така, както сме сътворени. Защото всеки човек е специален по природа. Бъди себе си!
Филолог и учител по призвание, а в свободното си време – истински фен на танцовото изкуство. Това е Радостина, радостна и даряваща радост на околните! Може да я откриете из живописната Родопа, където „презарежда батериите“ и се диви на автентичната българска красота.
