Може би не знаете, но тя освен на Великобритания е кралица и на: Австралия, Канада, Нова Зеландия, Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, Барбадос, Белиз, Гренада, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Винсент и Гренадини, Федерация Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Соломонови острови, Тувалу и Ямайка.
Скептиците с усмивка ще кажат, че това е формална власт и има по-скоро представителни функции. Та нали Великобритания е конституционна монархия и правомощията на монарха са ограничени… Но това твърдение ще ви се стори като виц, след като прочетете докрай този занимателен материал, защото в света може би няма друг човек, в който да е концентрирана толкова мощна власт. Фактите тук са обществено достъпни и всеки може да ги провери.
Кралицата на Великобритания е глава на Англиканската църква и в качеството си на такава може да назначава епископи и архиепископи. Излиза, че освен начело на светската власт, кралицата владее и духовната. Но това не е всичко. Всъщност Елизабет II контролира всички разклонения на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна.
√ Английската кралица има право да обяви война – без законодателни ограничения и без обяснение.
√ Английската кралица има право да изпрати в оставка правителството.
√ Английската кралица има право да разпусне парламента. Веднъж в годината тя говори пред парламента и представя своята визия за бъдещето, т.е. на практика, формира политиката на държавата.
√ В пълномощията на Короната са да назначава министри, тайни съветници, членове на изпълнителни органи и други длъжностни лица.
√ Сякаш в реда на нещата е, че Кралицата е глава и на въоръжените сили (британската армия, кралски флот, кралските военновъздушно сили и разузнаване).
√ Освен че може да обяви война, може непосредствено да управлява военните действия и да сключи мир, Елизабет II контролира и външната политика, след като може да обсъжда условията на договорите, да ги ратифицира, да учредява съюзи, да сключва международни съглашения без необходимост от парламентарни решения. Тя акредитира висшите посланици и приема чуждите дипломати.
√ Като почитан източник на справедливост Кралицата може да назначава съдии по различни дела.
√ Според закона Короната „не може да греши“ и монархът не може да бъде подвеждан под отговорност и да бъде съден за тежки престъпления, така че общо взето всичко ѝ е позволено.
Но с този почти изчерпателен списък добрите новини за Елизабет II не свършват. Изглежда, че вътрешната, почти абсолютна власт, не ѝ е достатъчно.
Общността на нациите, известна в миналото като Страните от Британската общност, наброява 53 държави, които са формално независими, а в 16 от тях Британската кралица официално се счита за глава и бива представлявана от назначен от нея генерал-губернатор.
Сред тези страни например е и демократична Канада. Кралицата на всеки две години прави приятелско посещение, разбирайте инспекция. Генерал-губернаторът я убеждава в своята лоялност, докладва за текущото състояние на нещата и получава инструкции. Ако не се справя – бързо бива заменен или „обезкрилен“. Не ви се вярва ли? През 80-те Кралицата лишава Маргарет Тачър от секретна информация и самолично взима решение да въведе армията в обхванатите от миньорски вълнения области. Като главнокомандващ само нейно може да е решението за изпращането на войски в Ирак, Афганистан, Сирия както и по време на войната с Аржентина и Югославия.
А там, където на Кралицата ѝ е скучно, изпраща сина си. Малко известен факт е, че принц Чарлз е почетен председател на така наречения Островен клуб, в който членуват 4000 олигарха от Британската общност. Този икономически механизъм има такава мощ, че не случайно е наричан „британски юмрук“.
Темата може безкрайно да бъде допълвана с безброй факти и събития от историята, без дори да включваме конспиративните теории. А те, конспирациите, както и връзката между британското семейство и Исус Христос, е тема на друг разговор.
