Около 60 държави държат своите златни резерви в САЩ. Как се стигна до това положение, което за голяма част от финансовия елит се смята за приемливо и нормално?
Отговорът е едновременно и прост и сложен. Не са много местата, на които може да се купи физическо злато с определени гаранции и в големи количества. Една от най-известните борси е COMEX в Ню Йорк.
Страните, които нямат собствен добив на скъпоценния метал, а искат да обезпечат резервите си, могат да го купят на няколко официални тържища. Необяснима е мотивацията им обаче, след като го придобият, да го оставят там на „отговорно пазене“.
Дали охраната или транспортирането му е толкова сложно, или удоволствието е по-голямо да имаш в джоба ценна книга, според която притежаваш огромно богатство? Но дали е и толкова лесно след подобни сделки собствениците да разполагат напълно със собствеността си? Май не е. Ето и най-показателния пример. Германия е на второ място по натрупани резерви след САЩ – 3 384,2 т.
Но май ще се окаже само на книга, тъй като от години се опитва да си получи ценния метал, но не може. Ето къде го съхранява тя:
- 1347,4 тона или 39,9% – в Ню Йорк
- 196,4 тона или 5,8% – в Париж
- 434,7 тона или 12,9% – в Лондон
- 1402,5 тона или 41,5% – във Франкфурт
През 2013 г. Германия успя да си прибере само 366 тона, като количеството, върнато от САЩ, бе само 5 т. Странно е друго – когато се засилват настроенията в страната, че трябва резервът да е под пълен контрол и върнат, се изразява официално политическо становище, че все пак никой не може да гарантира сигурността така, както Щатите.
Под натиск все пак бе изразено желание да се извърши одит, който първоначално не бе направен. След него Берлин поиска да му бъде предоставен списък с номерата на кюлчетата, но и това не бе удовлетворено. Всичко това се случва на фона на един скандал, който придоби известност като „волфрамовото злато“. Той се разрази, когато Китай реши да провери качеството на 5400 кюлчетата, всяко 400 унции (12,5 кг), купени в САЩ.
Оказа се обаче, че това са волфрамови слитъци със златно покритие от няколко милиметра. И до ден днешен не е ясно колко струваше потулването на този огромен скандал. Според експерти разликата в цената на метала при стойности от 2012 г. е доста сериозна. Производството на фалшиво кюлче е около 50 000 долара, докато истинското струвало 400 000.
Но собственото разследване, което проведе Китай, показа, че регистрационните номера на слитъците от волфрамовата серия са от банките на Федералната резервна система на САЩ, и то по време на администрацията на Клинтън. Предполага се, че тогава са изработени около 1,3 до 1,5 милиона слитъка от волфрам.
През 2012 г. „Голдман Сакс“ – една от най-старите инвестиционни банки в света, основана през 1869 г. със седалище в Ню Йорк, започна да продава златни сертификати, които да са обезпечени със злато. Този механизъм позволява едно и също кюлче да бъде препродадено в пъти, а самото то да бъде в хранилището в Манхатън. Но след разразилите се скандали с Германия и Китай банката се отказа от тази идея.
Запознати с историята на златото са на мнение, че физическото злато е може би в десетки пъти по малко като количество от това на книга. Но защо никой не иска да се направи одит на големите хранилища, след като чрез скъпоценния метал може да се влияе на стойността на валутите?