Лорд, херцог, барон… Всеки е чувал за средновековните монархични и дворянски титли. Повечето от тях звучат красиво, дори магично, но всъщност малко хора знаят какво се крие зад названията и кои са техните малки тайни и големи разлики.
1. Лорд
Това е може би най-разпространеното звание. Звучи аристократично и луксозно, но лорд всъщност не е конкретно феодално звание, а по-скоро събирателно за всички титулувани лица. Използва се предимно на Британските острови, като на стар английски думата означава „пазител на хляба“. С нея се обръщали към всеки феодал в Англия, а впоследствие – във Великобритания.
Във времената на парламентарната монархия обаче придворната етика така се променя, че обръщението с „лорд“ към някой херцог или кралска особа се смята за унижаващо и пренебрежително.
2. Херцог
Корените на думата ни отвеждат до старинния немски език и значението на „предводител“. Така са наричани племенните вождове, избирани по време на война. След създаването на империята на франките, около IX век, думата херцог окончателно се превръща в дворянска титла, която се присвоява от ръководителя на малка или по-голяма територия във феодалната държава.
Ако титлата император се носи от най-висшия избираем и назначаван феодал, а крал почти до XVI век е бил „пръв сред равни“, то херцогът е пръв след краля и негово доверено лице. В Европа кралете и императорите като правило се избират от херцозите и от тези с най-много земя, армия и богатство.
Въпреки че херцозите формално се подчиняват на краля, те били достатъчно могъщи, за да имат собствена външна политика. Херцог би могъл да се преведе на български със славянското княз.
3. Граф
Думата граф също има древногермански корени и означава управляващ. Това е висша благородническа титла на поземлен феодал през Средновековието. Всяко херцогство се образувало от по-малки териториални единици – графства. По своите функции графът в собствени земи – освен по йерархията и мащаба на владенията, не се отличава от краля и херцога. Титлата дори се предавала по наследство.
4. Маркграф
Маркграф е титла във Франкската империя и Средновековна Германия. Наименованието въвежда Карл Велики, а смисълът му идва от названието на административна единица – край, област. Марките са още по-малки териториални образувания в сравнение с графствата и са разположени в пригранични или стратегически важни райони. Първите марки се появяват, като буферни зони в неспокойни земи. Поради тази специфика маркграфовете получавали правото да сключват международни договори въпреки по-ниското си място в пирамидата на властта.
След разпада на Франкската империя и възникването Германия, Франция и Италия маркрафовете се превръщат в областни управители. В Германия те влизат в структурата на имперските князе, а под названието маркизи владеят големи територии във Франция, Италия, Испания и др.
5. Барон
Думата е испанска (barón), като на свой ред тя произлиза от франкската дума baro, означаваща свободен човек, воин. Това е една от най-низшите титли в дворянската йерархия. Баронът обикновено е подчинен на графа и получава от него своите владения наричани баронии.
Баронските титли са само наследствени до ХХ век, когато се въвеждат пожизнените титли. Всички новосъздадени перове сега носят титлата барон (съответно баронеса – като бившата министър-председателка Маргарет Тачър). Правилното обръщение към тях е „достопочтени (-а) лорд/лейди Х“.
В британската аристократична система баронът е най-ниската перска титла, като веднага след нея идва виконтът.
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
