Има ли място конспирацията в киното? Преди да се опитаме да си отговорим на този въпрос, нека определим какво е конспиративната теория (conspiracy theory) или теория на конспирацията? Едно от приетите определения е, че тя е хипотеза, според която координирана група тайно работи, за да предизвика дадено незаконно събитие или неморална идея, като опитва да прикрие съществуването и дейностите си.
В по-общ смисъл теорията на конспирацията се използва, за да подскаже, че определени политически, социални, икономически и дори природни събития са продукт на тайни замисли от ограничен кръг хора. Тези теории са като вирус, който поразява масовия читател и зрител, като основната цел е той да спре да мисли.
Да се откаже от опитите да анализира, да има собствена позиция, различна от тази, която е наложена чрез медиите, или казано по-просто, самостоятелният му мисловен процес да стане „мисия невъзможна“. Между другото, наскоро излезе петото продължение на този холивудски супер проект с безсмъртния Том Круз в главната роля. Не знам защо, но окончателно оставаме с впечатлението, че героят му се оформи и заприлича на образа на Джеймс Бонд.
Но да се върнем към конспирацията и защо киното се превръща в носител или по-точно на вносител в нашето съзнание на такива теории? От гледна точка на психологическото въздействие киното има огромно значение при формирането не само на мирогледа, но и на мисленето и поведението.
Киното особено силно влияе при изграждането на детската психика, а при възрастните обяснява случващите се процеси и явления и формира отношение. То, така да се каже, изстрелва информацията директно в подсъзнанието на човек и изгражда един въображаем свят, като по този начин създава модели на поведение.
Хайде сега да погледнем „Мисията невъзможна“. Филмът, меко казано, е наивен, дори примитивен от гледна точка на генерираните идеи. Даже продължителните сцени със суперефекти не могат да изтрият този горчив привкус, който остава на финала. А къде е връзката с конспирацията? Оказва се, че май смисълът на този филм е рекламата на конспиративната теория. Целта е да се внуши на обикновения зрител, докато гледа и се наслаждава на поредния „киношедьовър“ колко жалко, безсмислено и сиво е неговото съществуване.
А в същото време супергероят непрекъснато рискува живота си и за пореден път спасява демократичните ценности. Нищо ново – митът за американската изключителност отново е в действие. Този път застаряващият герой на Том Круз се изправя срещу тайнствения Синдикат, който си е поставил за цел чрез перфектно планирани терористични актове да промени световния ред. Наивно нали?
Но интересното предстои, когато разберем кое е ядрото на този Синдикат. Лошите са представени от бившия агент на немското разузнаване, но не онова традиционното, което помним като ЩАЗИ от закритата ГДР, ами от съвременната европейска Германия. Негов партньор е също бивш агент от могъщата МОСАД. Но най-важният злодей се оказва агент на МИ-6 и забележете, отново бивш. Изглежда само в България действащите агенти може да са с престъпни намерения. Но сценаристите не спират дотук.
Ексслужителят на Нейно Величество не е самостоятелен злодей, а е под контрола на действащия шеф на службата. Това май ни напомня, че се заформя някакъв европейски заговор срещу световния демократичен свят начело със САЩ. Директорът на най-секретната британска служба не само унищожава класифицирана информация, но и поръчва убийството на героя на Том Круз, нищо че той се явява супер служител на партньорската щатска служба. И това не е всичко!
Стигайки до развръзката, ни става ясно, че сам Премиерът на Великобритания стои зад създаването и финансирането на престъпната организация, наречена Синдикат. Всякакви аналогии забравете.Това може да се случи само в традиционни демократични държави и е тяхна запазена марка. Като за капак на всичко секретният отдел „Мисия невъзможна“ още в самото начало е разформирован от сенатска комисия и се налага те да работят в режим на нелегалност, т.е., казано на български – стават партизани.
Този филм е поредният нагледен пример как Холивуд чрез подобни скъпи, зрелищни продукции се превръща в проводник на конспиративните теории. А когато съзнанието на човек е задръстено с такива хипотези, той просто отказва да приеме конспиративните практики като продължение на теориите и му е по-лесно да се довери на тази картина, която не изисква мисловен, а само емоционален процес.
