В природата няма истинска смърт. Всичко е живо. Онова, което наричаме смърт, е промяна. Приемайки съществуването на неизменен Върховен разум, няма как да не приемем и неговото безсмъртие.
Веднъж изказани, мислите са безсмъртни. Нима тогава източникът, от който произтичат, е по-малко безсмъртен от тях? Как е възможно да съществуват мислите, когато породилата ги душа изчезне? Възможно ли е във Вселената изречените Божествени мисли да продължат да съществуват, а Него да го няма? Какъв е този общочовешки механизъм?
В природата на човек е да живее в екзистенциална тревога, породена от страха от неизвестността и несигурността. Тъй като потенциалните заплахи били навсякъде около тях, древните хора са възприемали света като сложно и безкрайно опасно място.
Но човешкият мозък, пораждайки подобни страхове, осигурява също така и начин за справянето с тях. Този механизъм защитава хората и им позволявал да се приспособят към реалностите. Той се основава на създаването и разпространението на различни идеи, духовни практики, закони, културни и религиозни традиции и вярвания. Всички човешки постижения може да се сведат до нуждата на ума да намали непоносимото безпокойство.
Смъртта като неделима част от реалността е в основата на всички тези страхове и хората никога не могат да свикнат с нея. Тя е и фундаментален парадокс – разкрива противоречието между наследството на нашите гени и наследството на нашия опит. Осъзнаването, че ще умрем, събужда у нас цяла поредица от въпроси и тревоги. Защо се раждаме, щом краят ни е предизвестен? Ако съществува съдбата, не е ли безсмислена борбата за промяната й? Как да се научим да живеем в този несигурен свят и да се наслаждаваме на живота, без да се страхуваме?
За да се защити и преодолее вцепеняващия ефект на страха и да намали ужаса от собствения си край, човек създава митове и изпълнява ритуали. Ако обобщим, всеки мит може да се сведе до няколко съставни елемента:
- разглеждането на жизненоважен въпрос;
- представянето на проблема като две конфликтни противоположности;
- помиряване на противоположностите чрез действия на някакви духовни сили.
Митовете, които удовлетворяват структурните нужди на състоянието ни, са приятни за слушане. Те намаляват в нас ужаса от неизвестното, като ни разказват една смислена история за безсмислен страх. Ако смъртта не е край, а просто промяна, тогава какво толкова страшно може да има в нея?
Разказването и възприемането на митовете създава обществени и религиозни системи, които са жизненоважни за смисления и хармоничен живот на хората. Това е така, защото те имат определени очаквания от социалния живот и морала, базирани на логически умозаключения въз основа на познанията си. Каква е връзката на тези възприятия с представите за свръхестественото?
Митовете като съвкупност от вярвания и идеализирани представи, които се създават за определена личност, феномен или историческо събитие, определят ценностите и вярванията на обществата. Те не само надживяват създателите си, но и носят закодирана информация за социалната система, за бита, изобщо за концептуалното възприятие на реалността. Ярък пример за това са старогръцките митове и легенди. В епохата, когато са се зараждали, гордостта и вярата в тях обединявала и разединявала хората, те вдъхновявали скулптори, поети, философи и мислители, а техните произведения останали неподвластни на времето и до ден днешен влияят на духовното развитие на човечеството.
Предаваните истории са възможност да получим и да осмислим информация от минали времена. Сами по себе си фактологичните и хронологичните данни са лишени от всякакъв смисъл, докато не ги подредим в разказ. Всички религии се основават на митове, тъй като по отношение на вътрешния духовен живот митовете могат да изградят най-дълбоките и истински ценности, определящи човешкото състояние и поведение. Темата на мита се свързва с човешкия дух по начин, по който не могат да го направят нито логиката, нито разумът.
Ролята на ритуала е да вземе духовния разказ и да го превърне в духовно преживяване. Той използва нещо, в което вярваме, и го превръща в нещо, което можем да почувстваме.
Да разгледаме например ритуалите на посвещаване в различни общества, секти и духовни практики. Символично тези ритуали пресъздават поклонничеството. А поклонничеството е благочестиво или молитвено пътуване до свято място, то е духовно търсене под формата на географско пътешествие. Вечният човешки стремеж към съвършенство, изразен като физическо пътешествие, но с духовна дестинация. Поклонничеството е дълбок човешки инстинкт, свързан с предаване на познание, на информация.
Механизмите за културна трансмисия в ума са наречени от антрополозите меми. Мемите могат да бъдат мелодии, идеи, фрази, носии, керамични технологии, строителни техники, дори и популярният напоследък флашмоб. Мемите преминават в мемичния фонд, като прескачат от умове в умове, от мозък на мозък чрез имитация – известни са още и като репликатори. Човешкият мозък и съзнание са съчетание между гени и меми. Мемите могат да се появят само когато гените са осигурили мозъци, способни за имитиране. Някои от мемите се утвърждават, някои – не. След това обаче мемите заживяват свой самостоятелен живот.
Ако гените са характерни за всички живи същества, мемите са характерни само за хомо сапиенса. В процеса на трансмисия на меми има и нещо повече от просто възпроизводство. Ако чрез гените се предава генетично обусловена информация, чрез мемите се предава културна информация от поколение на поколение. Чрез изпълнението на ритуала, разказването на притчи и истории, чрез осъзнаване значението на символите се цели посветеният да разбере, че притежава не само осезаемата, доловима и преходна природа, но също и духовна, разумна и вечна същност. Така както човек се учи „да познава себе си”, неговата съзнателна дейност възприема не само материалното, естественото и осезаемото, но също и нематериалното, свръхестественото и духовното.
Но ритуалът би бил немислим без символите. В древна Гърция като σύμβoλoν (sýmbolon) са се означавали двете счупени части на един и същ предмет и думата буквално означава да съединиш. В днешно време символът се използва, за да създаде аналогично съответствие между два елемента. Това съответствие може да бъде алегорично, метафорично, кодово или във формата на емблема. Символите са абстрактни и геометрични, но носят в себе си дълбоко значение.
Най-древните знаци, дело на човешка ръка, са открити в Южна Африка – на 250 км от Кейптаун в пещера, наречена Бломбос. Рисувани са върху пиритна руда и се предполага, че са на възраст около 100 000 г. преди новата ера.
Символите позволяват на хората да изразяват идеи и чувства, за които думите са прекалено сложни и неясни и не се побират в техните рамки. Те са форми, които се харесват на мозъците ни заради въздействието на някаква еволюционна сила – инстинктивно привлекателни, затова и мястото им в ритуала е незаменимо.
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
