Сънищата – един необятен илюзорен свят, в който потъваме всяка вечер. Обагрен с изключително богата палитра от емоции, преживявания и образи, този свят често ни държи на границата между пълното щастие и смразяващия ужас. За щастие или не, в мига, в който отворим очи, всичко изживяно до момента изчезва, включително и споменът ни за него. Не малко известен факт е, че през първите пет минути след като се събудим можем да си спомним 50% от съня си. До десет минути тези проценти намаляват до почти незначителните 10, а всичко останало бива забравено завинаги.
Спомени от минали животи, подсказка за изборите, които трябва да вземем в настоящето или пък предвестници на бъдещето – сънищата са по-скоро сбор от всички тези неща, а ние трябва да бъдем изключително наблюдателни, за да успеем да разчетем знаците им правилно. В миналото било широко разпространено вярването, че сънищата всъщност са съобщения, изпратени от духовния свят. Във връзка с това се появили тълкувачите на сънища – хора със специални дарби, които дори били изпращани наред с войските, за да разбулват мистерията на сънищата и да дават съвети на войниците по време на война.
А сега нека потънем в този дълбок и мистичен свят и да разгледаме някои не толкова известни и дори страховити факти за него.
Фази на съня
Сънят се състои от четири фази в затворен кръг, който се повтаря по няколко пъти на нощ, в зависимост колко часа спим. Тези фази са следните:
- Фаза на заспиване – това е фазата, в която се унасяме. През нея организмът ни се отпуска, дишането ни се забавя, но тъй като все още не сме заспали напълно, можем лесно да бъдем разсеяни от странични шумове и светлини.
- Фаза на лек сън – тук тялото ни преминава към още по-голям покой – очите ни спират да се движат, мускулите се отпускат, мозъчната активност се забавя значително.
- Фаза на дълбок сън – това не само е фазата, през която е най-трудно да бъдем събудени, но е и най-важната, с оглед правилното функциониране на цялото ни тяло. През нея всички клетки в организма ни се регенерират, мускулите ни се възстановяват и се отделят хормони на растежа (затова тази фаза е изключително важна за подрастващите).
- REM (rapid eye movement) или БДО (бързо движение на очите) – Както самото име подсказва, през тази фаза очите ни се движат бързо, на всякакви посоки, под клепачите ни. По време на нея сънуваме най-ярките си сънища и тези, които има най-голяма вероятност да помним на сутринта. При REM съня мозъчната ни активност се доближава до тази в будно състояние, но мускулите ни са парализирани, с цел възпрепятстването на тялото ни да пресъздава движенията от съня ни.
Защо падаме в съня си?
На всички ни се е случвало да изпитаме странното чувство все едно падаме от много високо в съня си, вследствие на което се стряскаме и се събуждаме веднага. Питали ли сте се обаче на какво се дължи това всъщност?
Усещането за падане се проявява именно в първа фаза на съня – заспиването, а обяснението за него е резкият преход от будно състояние към режим „сън“. Когато сме много уморени, единственото, което искаме, е да си легнем веднага. Казваме, че можем да заспим на секундата, но мозъкът ни всъщност леко ни саботира в този момент – за него е невъзможно да разграничи толкова бързо двата етапа един от друг.
Части от него, които отговарят за повишеното внимание, регистрират рязкото отпускане на организма като опасност и изпращат импулси към мускулите, карайки ги да ни събудят, за да се осъзнаем и предпазим. Начинът, по който го правят, е именно чрез потрепване на тялото или чрез усещането за „падане отвисоко“.
Защо имаме абсурдни сънища?
Доста често сънищата ни са толкова странни и нелогични, че в малкото пъти, когато можем да си ги спомним на сутринта, стоим и безнадеждно се опитваме да намерим някакъв смисъл в тях. Е, след като разберете причината за това, няма да ви се налага да губите излишно време в опити за тълкуване.
Префронталният кортекс или известен още като челен дял на мозъчната кора е тази част от мозъка, която отговаря за логиката, разсъждението, умението да взимаме решения и да се движим. Докато спим, функцията на този мозъчен дял е намалена до минимум, вследствие на което в сънищата ни се появяват доста абсурдни ситуации, при които реагираме крайно нелогично.
Ако този челен дял бъде трайно повреден, неговите прояви в будно състояние биха предизвикали агресия, депресия и дори деменция. Май е по-добре да си сънуваме шантавите сънища, не мислите ли?
Позата, в която спим, предизвиква кошмари
Проведени са множество изследвания върху връзката между позата, в която спим, и кошмарите. Тези изследвания сочат, че спящите на лявата си страна и по гръб сънуват в пъти повече кошмари от спящите на дясната си страна. Причината за това е, че когато спим в тези пози, натоварваме сърцето доста повече, което от своя страна може да предизвика стрес. Хората, които спят по корем, имат доста ярки и открояващи се сънища, но те рядко са кошмари.
Разлика между кошмар и нощен ужас
Вероятно мнозина от вас биха използвали термина „нощен ужас“ като синоним на „кошмар“. Е, нека уточним тогава, че това са две напълно различни състояния, през които преминаваме, докато спим.
Нощните ужаси се случват по време на фазата на дълбокия сън. Тогава човек може да крещи, да се мята в леглото, да рита, но всякакви опити да бъде събуден и успокоен, биха били доста трудни, ако не и напразни. Обикновено нощният ужас си преминава от само себе си, а когато се събуди на сутринта, човек дори не помни, че е преживял нещо подобно.
Кошмарите от своя страна се случват по време на REM фазата, вследствие на което спомените от тях могат да бъдат доста ярки и да се запаметят за по-дълго в съзнанието ни. От подобни лоши сънища можем да се събудим сами, стреснати и облени в пот, а заспиването след това може да бъде наистина трудно и мъчително.
Сънна парализа
Както вече стана ясно, по време на REM фазата тялото на човек бива парализирано, с цел да се избегне самонараняване от пресъздаването на движения от съня. Това парализиране или известно още като атония приключва със събуждането на човек, вследствие на което той дори не разбира, че възможността да се движи временно му е била отнета.
Сънната парализа е състояние, нарушаващо REM фазата на съня и най-често се проявява при заспиване или събуждане. При него съзнанието на човек вече е будно, но тялото му продължава да спи и да не може да се движи. Сънната парализа се характеризира с различни видове халюцинации, които могат да бъдат доста плашещи, особено когато се опитваш, но не можеш да избягаш от тях. Тези видове халюцинации биват следните:
- Халюцинации за натрапник – имате усещането за чуждо присъствие в стаята и често дори виждате сенки;
- Инкубни халюцинации – усещане, че някой седи на гърдите ви и ви задушава;
- Вестибуларно-моторни халюцинации – преживявания извън тялото; можете да видите тялото си отстрани.
Неща, които не можем да правим в съня си
- Да четем и да разпознаваме часа – текстовете и цифрите на часовника обикновено са замъглени в сънищата ни, затова, ако някога се чудите дали сънувате или не, пробвайте се да прочетете нещо или да кажете колко е часът;
- Да изпитваме болка – практически е невъзможно да изпитаме болката от съня си наяве;
- Да виждаме непознати – колкото и велик да е човешкият мозък, той няма опцията да си измисля човешки образи, затова дори и да ни се струва, че сънят ни е пълен само с непознати лица, то това не е така – все някога, назад в живота си, сме видели тези хора някъде, било то на опашката в супермаркета или на отсрещния тротоар;
- Да бягаме, скачаме или да се бием – всъщност можем, но го правим сякаш на забавен каданс. Това е вследствие от REM фазата на съня, когато тялото ни е обездвижено. Липсата на обратна връзка от мускулите, кара движенията в съня ни да бъдат много по-забавени от нормалното.
- Да видим отражението си в огледалото – ще видим нещо замъглено или много изкривено като изображение. Това е така поради факта, че в сънищата си бихме могли да се видим по-скоро от психологическа, отколкото от реалистична гледна точка, т.е. виждаме нашия характер, самочувствие или вътрешна борба, през която преминаваме.
Безспорен факт е, че сънищата са един необятен и пълен с всякакви изненади свят, а информацията, която имаме за него и съпътстващите го явления все още не е напълно достатъчна, за да разбули мистериите им. Купища изследвания за видовете сънища, тяхното значение и влияние върху човека се провеждат постоянно, а междувременно ние не трябва да забравяме, че тълкуването им трябва да бъде субективно за всеки един от нас, тъй като истинският им смисъл е пряко свързан с живота ни. Достатъчно е само да прогледнем.
Ванеса е завършила “Приложна лингвистика” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Страстта ѝ към писането ѝ дава тласък към старата столица, където намира и голямата любов. Животните, книгите, разходките сред природата и пълноценно прекараното време с любими хора са ключът към нейното пълно щастие.
