В миналото изясняването на отношения с помощта на оръжие се е смятало за благородна традиция. Често по този начин мъжете бранели честта и достойнството си или доказвали любовта си към дамите.
Оказва се обаче, че в онези времена, когато феминизмът дори не бил открит, подобен модел на поведение бил популярен и сред представителките на нежния пол. Женските дуели макар и по-редки, са били много по-жестоки, отколкото мъжките. Смъртта при тях идвала в 8 от 10 случая, докато при мъжките – в 4 от 10.
Първите документирани сведения за интригуващите женски дуели датират още от XVI век. Испанският художник Хосе де Рибера явно вдъхновен от такава история нарисувал картината „Женски дуел“, която днес е част от колекцията на музея Прадо в Мадрид. Това се случва през 1552 г. в Неапол, когато две дами, Изабела де Караци и Диамбра де Петтинела, се бият на дуел, заради младеж.
Двубоят приключил без жертви, но страстните италианци дълго време говорели за тази романтична история. 20 години по- късно подобен случай е регистриран в хрониките на миланския женски манастир Св. Бенедикт.
На 27 май 1571 г. там пристигат две знатни сеньорити с молба да им бъде дадено помещение за обща молитва. Молебенът завършил трагично и за двете. Когато били открити, едната била мъртва, а втората обляна в кръв вече не можела да бъде спасена. Според слуховете причината за конфликта била ревност.
През 1642 г. се провежда дуел между маркиза дьо Несле и графиня дьо Полиняк заради херцог Ришельо, бъдещия кардинал. Шпагите се преплели в Булонския лес. Схватката завършила в полза на графинята, която ранила противничката си в ухото.
В средата на XVII в. модата на женските двубои се разпространява във Франция, Англия, Германия, Италия и дори в Русия. Представителките на нежния пол кръстосвали шпаги или вдигали пистолети по всевъзможни поводи: еднакви рокли, любовници или дори един лош поглед. Най-жестоки били заради ревност.
Дуелите обикновено минавали без правила. В хода на битката често към сражаващите се съпернички се присъединявали и техните секундантки. Боевете продължавали докато една от противничките не бъде убита или тежко ранена. Ползвали се и тайни прийоми– намазвани били върховете на шпагите и кинжалите с отрова или със специални вещества, които причиняват пареща болка при всеки допир. Не било рядкост оръжието на дуела да бъдат ноктите.
Такъв е случая с Мария д’Аге, любимата на композитора Ференц Лист. Тя проявила ревност към него и предизвикала известната френска писателка Жорж Санд, близка нему приятелка. Съперниците си устроили жесток двубой в дома на Лист, който услужливо се заключил в кабинета си и излязъл едва когато жените се умирили.
Победа в тази битка не спечелила нито една от тях, но Жорж Санд решила да се оттегли от пътя на темпераментната графиня. Все пак авторката отмъстила по свой си начин, осмивайки я в романа „Орас“, в образа на Шайи.
Друг пример за оригинален женски подход е от средата на XVII век, когато двете красиви парижанки Бопре и мадам Арли се дуелирали с къси шпаги. По време на боя те нарочно нанасяли удари по лицата си: в крайна сметка и на двете дами се наложило до живот да крият под воал сериозните си белези.
Още един коварен женски дуел се разиграл през 1612 г. във Великобритания. На бала на графа на Съсекс, лейди Рокфор забелязала, че съперничката ѝ лейди Естер Рейли, е в същата рокля, в която и тя – това било просто непоносимо! Чашата на търпението ѝ преляла, когато нахалницата поканила графа на менует. В резултат била призована на дуел.
Лейди Рокфор не владеела шпагата и като оръжие на отмъщението била избрана отрова. Двете дами пристигнали инкогнито в гостоприемница на 20 мили от Лондон – с обикновени карети и плащове с качулки. В подготвена стая ги очаквали две чаши с вино – в едната имало отрова. Предусещаната трагедия приключила с фарс: старата отрова била изгубила свойствата си и донесла на лейди Естер единствено сериозно разстройство и болки в корема.
От мъжка гледна точка най-голям интерес представлява обичая дамите да се дуелират с разголени гърди или напълно разсъблечени. През XIX век навсякъде е можело да се видят картини или картички с дуелиращи се топлес жени. За класически се смята дуелът с шпаги между принцеса Паулина Метерних и графиня Килмансег, състоял се през 1892 г. в столицата на Лихтенщайн.
Всички участници в „еманципирания дуел“, както по-късно ще бъде наречен той, включително и секундатите, били жени. Тъй като роклите възпрепятствали движенията дамите се биели голи до кръста.
Наставникът на участничките, доктор баронеса Любинская, приготвила всичко необходимо за обработка на раните и предложила на дамите да се заголят, като заявила, че дори и най-леките одрасквания могат да доведат до опасни инфекции при съприкосновение с дрехите.
В резултат на дуела жените получили само дребни наранявания – в носа и ухото. Победата била присъдена на принцеса Метерних. Но най-интересна тук била причината, подтикнала ги към дуел: те се скарали по повод украсяването с цветя на зала за музикална вечеринка.
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
