Казват, че всеки трябва да има по една Мария в живота си. Ако това е така, то зрителите на БНТ1 са облагодетелствани, защото имат перфектната Мария, при това всеки делничен ден и то още от сутринта, само с едно натискане на дистанционното.
Трудно е да не се усмихнеш, докато я гледаш, защото… просто ти е приятно. Не може да си безразличен към шегите с нейния дяволит партньор Стефан А. Щерев и определено след „100% будни“ си събуден, освежен и с намигване към новия ден. А сега Мария Андонова е в ролята не на водещ, а на събеседник по желание на © Хулиганката.
Говори се, че телевизията е голяма любов и отказване от нея няма. Ако е така, как започна твоят флирт с екрана?
Моят флирт с телевизията започна още докато носех 15 номер обувки. Стоях на токчетата на майка ми, пред огледалото и си взимах интервюта. Предполагам, че това не е нещо необичайно за момичетата на тази възраст. А иначе, когато бях втори курс в университета, моя приятелка ми сподели, че търсят стажанти в БНТ и така се озовах в телевизията.
Сподели малките си тайни за това как успяваш да изглеждаш винаги толкова свежа и в чудесно настроение?
Нямам никаква тайна, ако е необходимо ще си измисля някаква. Просто харесвам живота, кеф ми е да го живея, радвам му се…забавлявам се с него, дори и в трудни моменти. Доста е забавно да живееш със себе си, да се гледаш отстрани в различни ситуации, да виждаш как постъпваш супер сериозно, а да ти се иска да се изплезиш на човека срещу теб, да го потупаш по рамото и да му кажеш: Хей, усмихни се…. Е, как да не е забавно, кажете ми?!?
Сигурна съм, че щом работиш „в телевизора“ често хората те спират и заговарят. Какво най-често споделят?
Често ме питат дали съм аз, защото в ежедневието си изглеждам различно от това, което съм на екрана. А аз често се шегувам, че виждат сестра ми по БНТ. Много често ми предлагат теми, които да направим, направо ми предлагат и ново предаване…идеи всякакви. Дори и да ми коства много, ги изслушвам. Първо, защото така са ме възпитавали и второ, защото съм убедена, че от всеки има какво да се научи.
Смяташ ли, че риалити звездите са истинските герои на деня и защо?
Истинските герои или просто герои? Хулиганке, за съжаление, аз категорично отричам риалити звездите. Това е като бенгалския огън. Гори за секунди, гасне и след това забравяш за него. Никой от нас няма нужда от полуфабрикатни герои. Онези, които изгарят зад ъгъла и на другата пресечка никой не е чувал за тях. Трябват ни вдъхновители, нови будители, които да те палят, да ти дават заряд, да те вдъхновяват. Да събуждат заспалия герой в самия теб, да те развиват, та дори и да не си съгласен с тях, това отново е провокация на ума и трябва да има повече такива хора, които те провокират. Лично мен риалити звездите са ми изключително скучни. Те не са фалшиви герои дори, те просто са смачкан лист хартия, на който никой не може да се подпише.
Разкажи ни как минава един твой ден.
Денят ми е като на всеки обикновен човек. Ставам в 6.30, пия бързо кафе, изпращам сина си на училище и след това се разсънвам в телевизията. Адреналинът е велико нещо. Ефирът ми го дава в невероятно големи дози. Тогава се събуждам, без дори да усетя. В БНТ съм почти до вечерта. В момента съм изпълнителен продуцент на предаването „100% будни“ с цялото допълнително натоварване, което носи продуцентството. Но! Тук искам да кажа едно дебело „НО“ – няма по-як екип от моя. Без тях нищо от това, което излиза на екран няма да се случи. И колкото и да ви се струва клише, обичам ги всичките и съм благодарна, че ги има. И, да, наистина имам най-якия екип!
Има ли специален човек в твоя живот, за който си винаги 100% будна и който даряваш с обич и внимание?
Хората, с които живея. Те са на първо място за мен. С тях споделям безценни моменти от живота си. С тях се събуждам, заспивам, казваме си добро утро, лека нощ, виждали са ме в какви ли не ситуации… щастлива, нещастна, обезверена, любопитна, крайна, емоционална, слаба, ехидна, блуждаеща… виждали са Мария във всичките й разновидности! Всички лица на истинската Мария.
Каква и коя е Мария, когато не е снимана от камерите?
Да ти кажа честно, гледам много да не се правя пред камерите. Колкото си по-естествен, толкова по-добре. Е, разбира се, не мога да съм тъжна на камера, макар хората, които ме познават най-добре, веднага ме пита какво се е случило. Но аз съм много ведър и витален човек. Трудно ме сломяват несгодите. Смея да твърдя, че се смея от сутрин до вечер. А сълзите са за специалните до сърцето ми хора- не за камерите.
И понеже това интервю е за © Хулиганката, признай коя е твоята най-голямата житейска пакост?
- Обрахме черешата на дядо ми и не му признахме една година.
- В 8-ми клас излъгах майка ми, че съм бременна.
- Пишех любовни писма на една съученичка в продължение на няколко месеца, като я карах да си мисли, че са от едно момче от класа ни. Забърках страшна каша.
До три е достатъчно.
Прочетете разказа на Стивън Лийкок (канадски писател) „Азбестовия човек“
Мечките нека се опазват, но не е необходимо да ги заселваме на Витоша. Там е място за отдих и туризъм.
Как да се разходи спокойно човек като знае че от в същата планина са заселени успешно няколко мечи семейства.