Може би сте ги виждали: онези момчета, облечени в бели екипи, с шлем на главата, хем бойни, хем елегантни. Това са Софийските мечки, български отбор по американски футбол. © Хулиганката се срещна с един от вдъхновителите на терена, играещия треньор Антон Дойков.
Що е то Софийски мечки и как намериха те почва у нас?
Отборът е създаден през 2007 г. под тогавашното име Тийм София. По-късно се преименува на Софийските Мечки и до днес е един от най-силните в българското първенство по американски футбол и най-успелия български отбор в чужбина.
Може ли в няколко думи да обясниш разликата между: европейски футбол, американски такъв и ръгби?
С европейския футбол няма как да се направи сравнение, тъй като са много различни, може би единственото общо е, че има по 11 души на терена от всеки отбор. Американският футбол е един от малкото спортове, където всичко е позволено (усмихва се). Той произлиза от ръгбито, но поради факта, че в един момент топката започва се хвърля и напред, възникват множество силни удари, поради което се появява екипировката. Целта на екипировката е да протектира играча, но за да е истински защитен, под нея трябва да има истински атлет.
Ако в ръгбито играта не спира, то в американския футбол тя е на рундове. Така например всеки отбор има 4 опита да мине разстоянието от 10 ярда (9.1 м), ако не успее, то тогава е ред на другия отбор да опита. Ако мине това разстояние получава нови 10 ярда и 4 опита и така докато се стигне до крайната зона на противника. Това прави спорта изключително атрактивен, тъй като освен бързина и сила се изисква и много мислене и правилна тактика, за да се надхитри съперника.
А ти самият защо избра американския футбол?
Заради факта, че е изключително комплексен спорт и много труден. Физиката включва всичко – сила, бързина, издръжливост. Този спорт за мен е върха на всички спортове и изисква много – себеотдаденост, дисциплина, отборен дух. Неслучайно мотото ни е NOEXCUSES (без извинения) – при нас няма място за хора със слаб характер или индивидуалисти.
Що за мечоци сте момчетата, събрани в Софийските мечки?
Както се казва от „кол и въже“ (усмихва се). Имаме хора, които се занимават с маркетинг, логистика, адвокати и т.н. Всички са спортували нещо друго преди да започнат с американския футбол. Сплотява ни страхотния колектив, който имаме, и това, че се подкрепяме както на терена, така и извън него. Ние сме един истински „клуб“, в който се влиза трудно и с много пот, но оставя приятелства за цял живот.
Това, че сте толкова готини, спортни типове дава ли ви предимство пред момичетата?
Разбира се (смее се). Един мач по американски футбол е истинско шоу от зверски удари, адреналин, музика, мажоретки… Спортът калява характери и прави от момчетата истински мъже, които успяват впоследствие както работата така и в живота!
Зная, че в Софийските мечки обръщате специално внимание на малчуганите… Разкажи ми малко повече за отношенията на големите батковци с малките, които идват на игрището.
Никога не сме спрели някой да дойде на тренировка! Тренираме момчета дори от 7-8 годишни, а отскоро имаме и две малки момичета, които играят с нас. Правим специални отделни тренировки за тях. В момента наблягаме много на младите, тъй като те са бъдещето на този отбор и на България като цяло. До известна степен компенсираме и липсата на адекватно спортно обучение в училищата. Без значение дали децата ще се занимават професионално със спорт или не – те трябва да имат поне базова спортна култура и да се научат на дисциплина и отборен дух.
Как успяваш да балансираш между сериозна професионална кариера и спорта? Не са ли прекалено изтощителни тренировките? Спазваш ли специален режим или духовни практики, които ти помагат да си стабилен физически и ментално?
Това винаги е било най-трудното за всеки, който се занимава аматьорски с някой спорт. Тренировките са тежки, но по-голям проблем е липсата на време и балансирането между работата, спорта и личния живот. А когато работиш на две места, както е и в моя случай, тогава вече става тежко (усмихва се)… Но истината е, че човек винаги може да си освободи време. Постепенно вече не гледам толкова телевизия, за компютърни игри не може да става и дума, дори и обедните почивки хапвам за 10-15 мин. и използвам останалото време от почивката за нещо полезно…
Понякога си спирам музиката в колата, просто за да получа малко спокойствие, докато карам. Друг път си пускам мотивационни речи, ако имам нужда от мотивация преди работа или нещо по-надъхващо преди тренировка. Затова не мога да приема, когато някой от малките започне да ми се оплаква, че има да учи и не може да дойде на тренировка или че е много изморен… Защото знам че истината е друга. Децата трябва да се научат кое е важно в този живот и да спрат да си губят времето пред компютъра или забили очи в телефоните!
Друг важен аспект, който за съжаление осъзнах късно, е правилното хранене. То вече става задължително ако искаш да се занимаваш със спорт активно, след като минеш трийсетте (смее се).
И понеже това интервю е за © Хулиганката: коя е най-голямата щуротия, която си правил през живота си?
Първият ми мач по американски футбол! Не може да се опише чувството: да стъпиш на терена и да се изправиш срещу противника… Бих го оприличил на война. Играхме в Истанбул, срещу един от най-силните им отбори. След няколко хванати паса, получих удар и се оказа, че съм със счупена ръка, но адреналина така ме държеше, че не усещах нищо. Впоследствие се възстанових много бързо и тази травма не само не ме отказа от спорта, ами напротив- направи ме по-силен. След такива преживявания проблемите в офиса и в живота се решават много по-лесно (усмихва се).
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
