Боби Ваклинов: „Господарите“ са ми съпруга, рапът – любовница

Господар на ефира или повелител на скункса, кое ти харесва повече?

Като цяло много ми харесва това, което правя вече шеста година. Иде ми отръки, така да се каже. Разбира се, скунксът ми е най на сърце. Той е атрактивен като цяло.

Кое ти е любимото връчване на „Златен скункс”?

На Станишев ми е любимият скункс. Няколко месеца се гонехме, за да му го дам. Когато отидех на „Позитано“, за да го чакам, аз съм на предния вход, той излиза от задния и обратно. Хванах го, докато гласуваше на парламентарните избори. Христо Бисеров е другият, който се криеше. Но нека се крият, така е по-интересно. Аз дори не искам да си го взимат, защото, когато ми бягат, удовлетворението от връчването е по-голямо. Даже с Джуди (Халваджиян) се шегуваме, когато ме пита как мина. Аз му казвам: не ми хареса. А той: защо, не го ли взе? А аз: ами взе го (смее се). Аз не обичам статичните неща, обичам да ми бягат. Обичам да преследвам. На мен силата ми е в екшън репортажите, с много действия и много динамика, за да не е скучно. Чисто новинарските материали са ми много чужди.

При толкова усилена дейност да не се получи и физическа разправа с някой скунксо-бягащ обект? Понякога те са и с охрана.

Засега не ми се е налагало да уча самоотбрана. Аз съм, както се казва, тъмен балкански субект, македонец, 1.90 висок, 100 килограма тежък и тренирам бокс. Що е маке – все е юнак! В интерес на истината в последно време се научиха да приемат скункса. Първият ми материал беше скунксът на Батков за Казанската афера покрай Левски. Малко бях притеснен, но сега са ми най-интересни тези, които ходят с охраните и кортежите. Реално статуетката е критерий за това доколко човек е широкоскроен и има чувство за хумор. Но сигурно и аз, както съм тръгнал с моята рап кариера, мога да заслужа някой ден скункс. (смее се)

О, разкажи малко повече и за това.

Аз с рап се занимавам от тийнейджър, още преди да ми се зароди интересът към медиите. Дори дойдох в София, за да се занимавам с рап, под претекст че ще уча журналистика, но не станаха нещата, както си ги представях. Разбрах за кастинга на „Господари на ефира”, но не очаквах, че от трети курс студент да мога да вляза в такова предаване и то ми стана приоритет. Мисля, че ги впечатлих с това, че съм директен и както казва майка ми, която е актриса, че имам сценично телевизионно нахалство (смее се).

След като е актриса, предполагам, ти дава съвети за поведението пред камера. Левият или десният профил ти е по-добър за показване, обсъждали ли сте това?

Обсъждали сме го и за радост и двата профила са ми добри (смее се). С моята майка сме приятели. Тя ми е най-близкият човек. Аз се гордея с нея и тя с мен. Всичко си обсъждам с нея, дори и гаджетата.

И като заговорихме за гаджета…

(Смее се) Аз имах несполучлив опит за брак. Разгоден съм, но щастливо разгоден. Нищо лошо нямам към бившата ми приятелка, просто така се получиха нещата между нас. Имах си и домашен любимец, но ми го отнеха след разгодяването и сега го виждам всяка втора седмица. Джак ръселът Маршал е плодът на нашата връзка (смее се). Кръстен е на Еминем. Сега като се замисля, може би всичко стана много публично в отношенията ни и това изигра лоша шега. Все пак не сме Брад Пит и Анжелина, за да не издържим на медийното напрежение, но просто сме два трудни характера и това стана причината. Моите най-големи любови са работата и музиката. И ако трябва да перефразирам Чехов – той нали е бил лекар и е казал: ако медицината ми е съпруга, литературата ми е любовница. И аз така – „Господарите” са ми съпруга, рапът ми е любвница.

След кастинга за адреналинки няма ли да има кастинг за гадже на Боби Ваклинов. Всъщност какво трябва да притежава твоята Единствена?

Уж харесвах пищни жени, пък бившата ми беше с манекенски мерки, така че май нямам ясни критерии за физиката. Искам да издържа на чувството ми за хумор. Да имаме допирни интереси. Много ми е важно жената до мен да ми е подкрепа и да разбира колко важна за мен е работата ми. Съгласявам се да чете Паулу Коелю, но и други автори да харесва (смее се). Аз им давам списък с книги в началото и минават тест за обща култура. Жените са ми слабост, но тази, която е до мен, трябва да има нещо повече от красота и сексапил.

Значи книгите са важно нещо в живота ти… Направо не мога да повярвам!

Трябва да се чете! Лошото момче трябва да е лошо четящо момче. Като малък доста повече четях и сега си правя списък на заглавия, с които да компенсирам. Настолната ми книга е на Джек Лондон „Мартин Идън”. Тази книга до ден днешен ми е любима и под някаква форма се отъждествявам с нея. Както Мартин се опитва да успее в писателското поприще, така аз мечтая да се утвърдя в музиката. Тя ми е много на сърце.

„Господарите” сега да не ти се сърдят?

Джуди ме подкрепя в моята рап кариера. Аз съм му обещал, че няма да го разочаровам, и му благодаря, че е широкоскроен. Ние разработваме сериозни теми, но сме шоу предаване и ги правим нещата с чувство за хумор. Мисля, че съм най-запомнящият се репортер… и най-скромният. Но аз не държа да съм скромен! То като има с какво да се похвалиш, защо трябва да се прикриваш. Като го можеш, защо да си мълчиш. Както завършва „На изток от рая”: ти можеш!

Значи Боби и книгите…

Това не е поза за мен! Имаме огромна библиотека вкъщи и съм израснал сред книгите. Не се определям като книжен плъх, но наистина чета много. При мен е потребност. Ходя на книжните базари, говоря си с продавачките, събирам съвети за добри заглавия. От новите автори много ми допада „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон, но „Мартин Идън” ми е топ. „Майсторът и Маргарита” имам нужда да прочета оново, защото е книга, която трябва да се чете няколко пъти в живота, за да се разбере.

Явно трудно ще си намериш жена, която да споделя твоя литературен вкус.

Затова има жени, които са за един път, и които са за по-дълго. (смее се)

Хайде сега малко по-професионално. Ако зависи само от теб, какъв ще е следващият горещ репортаж на „Господари на ефира”?

Моя лична кауза е да се боря срещу насилието над животни. Наскоро имах материал за едни представители на малцинствата, които бяха пребили кон. Каузата ми е да се създаде зоополиция, но да е работеща с формула. Да не е поредният орган, който нищо не прави, а взема пари. Защото, когато човек се натъкне на подобен случай, не знае към кого да се обърне. Институциите си прехвърлят топката.

Направил си стъпка А в твоята кариера каква ще е Б-крачката…? Само не ми казвай, че сериозно искаш да се занимаваш само с рап.

Аз съм микс между журналист и рапър. Дори сам си пиша текстовете, защото, ако не си пишеш текстовете сам, не си никакъв рапър (смее се). Но ако трябва да съм малко по-сериозен, искам да съм водещ след известно време. Мога да си съчетвам и воденето, и репортерстването. Ето сега отправям покана към Джуди да помисли за мое собствено шоу по примера на големите американски водещи. Джуди ми дава съвети във всеки аспект от живота. Според мен той освен един от най-големите продуценти е и невероятен човек. Той ми е пример за успял човек в България. И ако утре съм водещ в ефир, първият ми гост ще е Джуди Халваджиян. Той ме е учил да задавам неудобни въпроси – така че ще бъде с неговите камъни по неговата глава.