Една от най-трудните задачи за © Хулиганката е да опише актрисата Деси Моралес с една дума. Защото тя е усмивка, талант, най-добра приятелка, фатална жена, вещица (“така ги обичам тези отрицателни роли”), фея, майка, съпруга, танцуваща, обичаща и разтворила ръцете си, за да прегърне целия свят…
Гледали сме я в много от рекламите по телевизията, като в някои от тях участват и нейните син и дъщеря. Деси успя да предаде неповторим чар на палавата журналистка Чилева от сериала „Четвърта власт“ и да предизвика откровени аплодисменти в представлението „Пропукване“ – четете по-долу за него! Екзотичната фамилия идва от калифорнийския ѝ съпруг, но талантът ѝ си е чисто български… Всъщност – световен!
Твоята романтична история започва наистина като в приказките: любов от пръв поглед, при това с чужденец; съпругът ти изцяло споделя твоите професионални цели, защото също е в кинобизнеса; две фантастични деца, които определено не са развалили фигурата ти… Щастие и блясък отвсякъде! Но какво се случва след втория поглед?
О, и след втория поглед нещата не са се променили! Със съпруга ми живеем в доверие и свобода. Аз имам една философия за семейството и тя се събира в това, че не може да контролираш никого.
Но как го убеди да остане в България?
Той не се чувства много добре тук, защото няма много работа. Даже и в момента не е в България. Снима филм в Катар. Моят съпруг постоянно пътува, пък аз, колкото повече излизам от България, толкова повече я заобичвам тази държава! И това е основно заради приятелите, семейството и родителите ми. Те са благословия! Обожавам приятелите си от детските години, но и тези, които намирам сега. Аз родих децата си тук и те са щастливи тук. И виждам, че и те заформят много хубави приятелства. Постоянно някой звъни на звънеца вкъщи, за да ги търси. Това много ми харесва… че имат приятели!
Но ти реално имаш възможност да отидеш в Лос Анджелис и само да се наслаждаваш на скъпите бутици…
А душата ми?! Къде отива душата ми?! Знаеш ли, аз мисля, че затова срещаме толкова много озлобени хора, защото не са последвали мечтите си и са съсипали душата си. Изкуството за мен е сбъдната детска мечта. (Разгъва късметчето на кафето си и чете: „Ако съдиш хората, няма да имаш време да ги обичаш“; поглежда ме: „Ето, видя ли какво пише? Много е вярно.“) Това, което ти дава изкуството, никой не може да ти го даде. Затова се радвам, че и децата ми уважават и харесват изкуството.
И двамата са усетили тръпката от снимачната площадка и аплодисментите на сцената. Нямаше ли притеснение в теб, преди да „ги дадеш за изкуството“? Повечето актьори искат децата им да имат друга професия.
Да, за да могат да живеят финансово нормално. Но аз няма да ги спра. Единственото, което мога да направя, е да бъда зад тях и да ги подкрепям. Изключително важно е човек да се занимава с това, което иска душата му. Малкият участваше мюзикъла „Мис Сайгон“ в Музикалния театър, когато беше на две години и половина. Той беше синът на главната героиня. Актрисата беше Марияна Асенова и по онова време ми беше съседка. (Между другото сега съседът ми е оперен певец, невероятният тенор Пеньо Пирозов. И знаеш ли колко е хубаво, защото той или свири на китара, ама жици… Whitesnake, или се разпява оперно. Обичам когато на рождения ми ден излиза на терасата, за да ми пее гръмко „Happy birthday“.)
Та на репетицията на „Мис Сайгон“ имаше следната сцена: Марияна трябва да бъде нападната от един лош човек. Но Джорджи не знаеше, че това е репетиция, и само видя, че някой иска да нарани Марияна. Стресна се и застана така, с ръчичките пред нея, за да я запази… И само повтаряше „не, не“. А режисьорът вече беше във възторг: Това дете е гений! Къде го намерихте?! Летисия пък участваше в „Четвърта власт“ и то в много тежка роля – на детенцето, болно от рак… Но на тях им харесва да бъдат на сцената и не им е на всяка цена.
И докато сме на темата за децата, разкажи историята на техните имена, защото хем са хубави, хем странни.
Моите деца имат красиви имена, при това по много (смее се). Дъщеря ми се казва София-Летисия. Кръстена е на столицата, на София, а Летисия… само като чух това име и се влюбих в него. Едната от сестрите на мъжа ми се казва Ивет-Летисия и той я нарече на нея. Относно сина ми… Нали знаете какво се получава, когато в семейството се роди син. Мъжът ми настояваше за името на баща му, аз пък исках да е на моя баща. Той е Георги. Обаче Георги Моралес звучи малко смешно, за това решихме да е Джордж. Но за да е доволен и мъжът ми, добавихме и името на неговия баща Салвадор. И така стана Салвадор-Джордж. (Смее се и продължава с усмивка.) А на мен така много ми се искаше да бъде Рики. Рики Моралес – виж колко готино звучи…
Като на родена звезда!
Да! Но аз имам уникални деца! Понякога си мисля, че Господ ни е събрал с мъжа ми, за да имаме точно тези деца. Дъщеря ми е зодия Рак – като мен, а синът ми е Дева. Докато бях бременна, нямаше човек, който да не ми каже: „Ауу, само да не родиш Дева! Стискай да родиш Везна!“ И аз тогава се чудих: Абе, тези хора какви ми ги говорят?! Та той е прекрасен! Дъщеря ми също! Нямаме граници с тези деца. Те познават моите приятели, аз – техните. Чувстваме се като приятели.
Сигурно си имат вече и своите първи влюбвания…
Малкият беше много влюбчив (смее се). На ден в три се влюбваше и аз само по погледа го познавах. Даже веднъж в детската градина беше влюбен в четири. И ми каза: „Ами, какво да направя като ми харесват всичките, ако се наложи, ще се омъжа за всички от тях.“ Но после се влюби в Маги – от първи до трети клас. И това си му беше най-дългата любов… Обаче тя го остави, защото той не ѝ обръщаше много внимание. Предпочиташе да си играе lego или да кара колело. Тогава му казах: „Разбирам Маги. Жената си иска внимание!“ (Смее се.)
Вие явно сте много щуро семейство. Затова ли очите ти винаги се смеят? Имаш пламъче в тях като на героините от анимационните филми.
От душата ми е това. Оттам идва. Не случайно казват, че очите са прозорец към душата. Защото правя това, което обичам. И защото правя неща, които харесвам, дори и да е без пари, без хонорар. Аз мога да си позволя да правя нещата, които обичам. Не мога да откажа, когато виждам, че някой е талантлив. Снимах се в клипа на една реге група – Rebelites. Гледайте ги! Слушайте ги! Тези момчета са страхотни! Те са 10-ина, единият свири, после другият се качва на сцената, после друг… Няма никакво его в тях, няма някой, който да изпъква напред! Аз даже им казах, че искам във всеки техен клип да участвам (смее се).
Ти каква музика обичаш?
Аз обожавам Мадона! Тя е моята икона. Също като нея изучавам Кабала от години. Ето сега на теб споделям и за пръв път го казвам на журналист, че уча Кабала… Още от малка имах хиляди въпроси, хиляди въпроси за този живот… Не си ли се питала защо сме родени точно в България; защо, като видиш някой, и все едно го познаваш цял живот; защо на едни им върви все едно от нищото, а на други не, каквото и да правят… И ето, Кабала дава обяснение на всичко това. Основното, което разбрах, е, че не мога да виня никого за това, което се случва в живота ми. Никого освен себе си. Решението за живота си го взимаш ти!
Сподели твоята рецепта за щастие.
Аз обикновено винаги се събуждам щастлива! Даже завесите не пускам, за да ме събуди слънцето сутрин. Най-любимото ми нещо на света е да се будя до децата си… И с аромата на кафе.
Но и аз има много тежки моменти. Разликата отпреди е, че сега не си позволявам да им отдавам значение и енергия. Те са минало. Не ги мисля. Не се концентрирам на лошото, което е минало. Концентрирам се на това, което искам да се случи, което искам да ми се даде, а не на това, което нямам.
Даде ти се една от най-забавните и предизвикателни роли в български сериал. Тази на Чилева от „Четвърта власт“. Промени ли се мнението ти за журналистите и журналистиката след този сериал?
Още повече го уважавам! „Четвърта власт“ за мен е нещо изключително скъпо и се радвам, че ме свързват точно с този проект. Знаеш ли колко е приятно да работиш с интелигентни, възпитани и добри хора. При тях его няма. Режисьорът Стоян Радев ни събра още в началото и каза: „Много моля егото да остане настрана! Тук всички сме събрани с друга кауза.“ И се случи магия! Безкрайно уважавам Найо Тицин, Севда Шишманова и Димитър Коцев-Шошо. Те повярваха в мен и ми подадоха ръка, за което съм им изключително благодарна.
Екипът беше невероятен. Даже, докато четях сценария, се питах коя ли актриса ще изберат за главната героиня, дали ще си допаднем… И като разбрах, че ще е Мила Парушева, камък ми падна от сърцето. Обожавам и Владо, и Лили! Лилия Гелева, която играе Рени, за мен е най-добрата млада актриса, изключителна актриса! И Атанас Атанасов, и Михаил Билалов, и Снежина Петрова… Толкова са талантливи, интелигентни и фини. Обожавам ги!
Гориш в твоята работа и говориш с такъв плам за нея. А какво предпочиташ – кино или театър?
Моята любов е киното! Обожавам да видя камерата срещу мен! Така и не успях да се влюбя в театъра. Въпреки че в момента участвам в две представления, но те са в „Студио 5“, там атмосферата е малко по-друга.
Разкажи за тях.
В „Proпукване“ участвам заедно с Божидар Попчев – изключителен, чудовищен актьор. Когато го гледах за пръв път, „Proпукване“ беше моноспектакъл и тогава се случи нещо… Излязох от салона и не можех да спра да мисля за това представление. Изживях нещо като катарзис.
В пиесата, макар и без реплики, участваше и едно момиче, балерина, но впоследствие ь се наложи да напусне постановката. Божидар остана сам и аз му казах, че трябва да продължи. И на рождения му ден (ние сме родени един ден след друг и след полунощ, когато всъщност дойде моя рожден ден) се роди тази идея – да бъдем двамата в „Proпукване“.
Той даже промени пиесата, защото категорично реши, че не може да ме остави без реплики, и от моноспектакъл го направи за дует. Ти чувала ли си за такъв актьор, който да направи такова нещо?! Актьорът е егоист, но Божидар го направи за мен! Режисьор е Веселин Димов, изключително интелигентен режисьор, с когото е удоволствие да играя.
Другото представление е „Диагноза артист“. В него участвам заедно с Георги Низамов и Ицо Ламбрев от група Сигнал. Разказва се за сблъсъка между шоубизнеса и изкуството. За това как шоубизнесът съсипа изкуството.
Режисьорът Краси Колев написа сценария. Ние сме състуденти и още оттогава, от академията, аз го наричам „моя гений“, а пък той се обръща към мен „музо моя“. И аз съм много щастлива да бъда муза за такъв човек! Той написа тази роля специално за мен. При това в представлението аз имам четири персонажа, четири роли! (Смее се.)
Хич не ми се иска да свършва този разговор, но все пак трябва да сложим точка и да напишем нещо за финал…
Много искам още веднъж да кажа, че празнината в нас няма какво да я запълни освен духовното. Загубиш ли връзката с духовното (някои го наричат Бог, други природа), няма какво да я запълни тази дупка… Дори да изкарваш милионите и до теб да е мъжът или жената мечта, няма ли какво да нахрани душата ти, ти си празен, ти си нищо.
