Диана Арсова е от онези момичета пламък, които заразяват с усмивка, въображение и онова усещане за свобода, което пръска у работещия в офис малко завист. 29-годишната Диди се пребори за място в най-вълнуващата полярни експедиция в света – Fjallraven Polar.
Само след няколко месеца тя ще се впусне в ледено пътешествие сред безкрайните полета на арктичната тундра на Норвегия и Швеция. За пет дни трябва да бъдат преодолени 300 километра, като предвижването става с шейна, водена от кучета, при минус 30 градуса.
Диди, сподели малко повече за философията, наречена полярна експедиция! Защо хората го правят? Какво искат да докажат? Какво им носи това препускане сред ледовете…
Цвети, първо, искам много да благодаря за проявения интерес. Полярната експедиция има няколко цели, за които ще ви разкажа накратко. Новината за самата експедиция много нашумя в последните дни и хората сигурно са попрочели и подочули. В общи линии основните цели са две – организаторите искат да обърнат внимание на проблема с глобалното затопляне (прогнозите са тези местности в бъдеще да са под вода) и да докажат, че с подходяща екипировка, опитни водачи и добра физическа и психическа подготовка много обикновени хора биха се справили с предизвикателството. Аз бих искала да разкажа по-подробно за самата експедиция, след като се върна. Сега ви разказвам информация, която аз съм прочела и чула. Бих искала да ви разкажа как съм изживяла самата експедиция. Мисля, че това ще е много по-интересно на читателите.
Какви чувства те владеят месеци преди и ти да се впуснеш в приключението?
На 10 декември в 11 ч. знаех вече, че съм една от щастливците. Минаха вече близо 5 дни. Аз още съм в еуфория. Не мога да опиша с думи как се чувствам. Аз кандидатствам за втора година. Представи си нещо, за което си мечтала всеки ден и всеки час на една цяла година. И то се случва днес и сега. Усещането е неописуемо.
Как трябва да се подготви човек, за да поеме през арктичната тундра?
Аз тичам заедно с моето сибирско хъски всяка сутрин, независимо от времето. След работа ходя на катерене. Това е само началото на подготовката. Организаторите ще ни изпратят тази седмица материали и ще започна сериозната подготовка. Още не знам подробностите.
Диди, а не те ли е страх?
В момента не изпитвам страх. Може да ми зададеш същия въпрос непосредствено преди да замина. Сигурно друг ще е отговорът. В момента април още ми изглежда много далече.
За подобен вид експедиция няма групи от България. Ти участваш като член от Холандия. А всъщност с какво се занимаваш в Нидерландия?
Аз съм инженер. Завърших компютърни системи и технологии и работя по специалността и наистина не е интересно за разказване. По-интересни са плановете ми за в бъдеще. Тази експедиция ще ми е първа, но не и последна. Надявам се това да е началото на един нов живот за мен. В бъдеще искам да участвам в подобни експедиции и проекти. Най-силно ме интересуват проектите за развитие в Третия свят.
Ти и Деймън. Как се срещнахте, как се гледате и как той преживява, че няма да бъде с теб в „студеното пътешествие“, където ще има и други хъскита?
Деймън съм сигурна, че (благородно) ми завижда. Хъскито ми също е българче. Взех го, когато беше на 3 месеца. Както казват – любов от пръв поглед. Деймън е страшно умен и за по-малко от година вече много добре обучен. За съжаление още много тренировка е нужна, преди той да може да се включи в подобна експедиция. Мъничък е още. Много силно се надявам да участвам в още такива приключения и той да е с мен.
Освен полярната експедиция, която скоро ще осъществиш, има ли други екстремни неща, с които се занимаваш?
Скачала съм от Аспаруховия мост, занимавала съм се със скално катерене, рафтинг, т.н. В Холандия се катеря в зала. И други щуротии съм правила, но не от тази величина. Тази експедиция е несравнима с нито едно екстремно нещо, което съм правила досега.
Понякога смелите и решителни момичета са „голям залък“ за мъжете. С какво може да те впечатли един мъж и има ли такъв, който владее сърцето ти?
Това е много интересен въпрос. Има, да. За да ме впечатли един мъж, той трябва да е много интелигентен, поне толкова луд, колкото съм аз, и най-важното – ако падна, трябва да знам, че ще ме хване.
Нека си представим твоя идеален свят! Опиши какъв би бил той, ако не съществуват битовите зависимости на всекидневието?
Представи си, че си застанала на един много висок връх. В която и посока да се огледаш, виждаш безкрай. Няма граници, няма викове, няма мъка. Просто безкрай и спокойствие докъдето ти стига погледът. Това искам да бъде моя свят.
Какво се случва, след като едно момиче сбъдне своята мечта? В каква посока те тегли следващото ти желание?
Продължавам да мечтая (усмихва се). Догодина ми се иска да ви разкажа за Камино де Сантяго. Този преход в Северна Испания от около 800 км ми е мечта от години. Надявам се през 2017 г. да бъде още една сбъдната мечта.
