Дръмънд Мъни Кутс (DMC) притежава всичко, което може да се нарече магично излъчване. Очите му са така магнетични, че с едно мигване пресичат границата на обяснимото. Пръстите му местят картите светкавично, сякаш тестето е създадено само за неговите ръце.
Илюзиите, които прави, сигурно се обясняват с физични закони, но изглеждат като от паралелна реалност. В това може да се убедите, ако следите „Отвъд магията“ по National Geographic Channel България. Неотдавна сексапилният магьосник беше в София – неизпускаем повод да се потърсят от него вълшебни отговори на стандартни въпроси.
В момента сте един от най-популярните магьосници в света. Но как започна всичко?
Още от малък ме интересуваха тайнствените и езотерични неща, истинската мистерия. Трябва да споделя, че не бях много щастливо дете и в един момент магията се превърна в моя пристан, място в което да се скрия от ежедневието. Много деца намират убежище в книгите или в музиката и филмите, а за мен това беше магията. Започнах да чета как се прави, да мечтая за нея и постепенно се превърнах в това, което съм сега. Беше като едно щастливо обсебване.
Кой според Вас е най-великият илюзионист?
Мисля, че повечето хора ще се съгласят с мен – това е Дейвид Копърфийлд. Той е най-големият в илюзиите. Говоря и за красотата, и за изяществото, и за мащаба на това, което показва. Той е илюзионистът с главна буква.
Копърфийлд доста дълго беше свързан с една много красива жена (Клаудия Шифър), но и вие не страдате от липса на чаровни почитателки. Ваш фен е самата Кралица на Великобритания…
Да, но определено връзката ни не е като тази на Дейвид и Клаудия (смее се). Шегата настрана. В действителност Нейно Величество много топло прие моята магия. Мога да кажа само едно: Кралицата е невероятна! Като дух, като сила, като излъчване. Огромна беше привилегията да се представя пред нея.
Популярни и неприлично богати хора са запалени по Вашата магия. Трудно ли е да се впечатлят знаменитостите?
Никога не мисля за това дали публиката ми е от известни личности или не. За мен няма значение кой ме гледа, а дали магията го „поглъща“. Но не отричам, че познавам популярни хора и някои от тях са невероятни (английските медии твърдят, че Дръмънд е близък приятел с Пипа и Джеймс Мидълтън, сестрата и брата на Кейт). Мога да споделя, че останах с фантастично впечатление от Джеръми Кларксън, водещият на „Топ Гиър“. Преди няколко години демонстрирах магия пред него и той реагира невероятно. Толкова се развълнува, толкова се въодушеви… Но пак искам да кажа, без значение е какви и кои са хората в публиката. За мен е важна реакцията им, когато магията ги обсебва.
А когато представлението свърши и един магьосник се прибере в къщи, как се отърсва от вълшебния прах и влиза в ежедневието?
Това наистина ми е много сложно. Всеки който ме познава добре знае колко трудно бягам от магията.
С пляскане на ръце ли светвате лампите в хола?
Разбира се. (смее се) И камината също. Аз съм като Мери Попинс.
Но това е шега, нали?
Не мога да кажа. (загадъчна усмивка) Магията е като дрога. За да подаря на хората един кратък момент, в който да се почувстват необикновено и реагират необичайно, трябва винаги да съм подготвен с номера. Имам чувството, че притежавам някаква банка пълна с нестандартна валута, в която бъркам и раздавам на всички, за да са доволни. Понякога, когато съм на вечеря, се представям за някой друг. Не казвам какво работя. Казвам, че съм зает в банковия сектор, например. Ако срещна момиче, което харесвам, докато е възможно ще отлагам да му говоря за магия. Защото е хубаво в реалния живот поне за момент да оставя магията встрани. Сякаш да я затворя в кутия и да бъда нормален човек. Много ми е трудно, но опитвам до колкото е възможно да разделя живота от професията си.
Това не е ли много изморително?
Понякога е. Попитахте ме как си почивам – играя много шах и това определено ме успокоява. Имам теория: в живота има само две неща, които може да се направят без да мислиш за нищо друго. Като гледаш филм например, може да мислиш за други неща. Като четеш книга, възможно е умът ти да витае другаде. Но шахът е едно от нещата, което не позволява да мислиш за нищо друго. Невъзможно е да играеш шах добре и да не си съсредоточен само в него. Кубчето на Рубик е другото обсебващо нещо. За мен това е като медитация. Прочиства ти мозъка напълно.
Но за шах трябва да имаш достоен партньор. Имате ли го?
Аз играя онлайн и това ме спасява да търся противник. Има феноменален сайт с кратки игри. Времето е лимитирано, само три минути. И понеже много бързо се играе е страшно интересно и голямо предизвикателство. Знаете ли, най-хубавото в тази игра е, че в нея няма късмет. Там трябва просто да си умен. Това е перфектната игра!
Картите са другото, в което сте фантастично добър. Имате ли си любима, късметлийска карта?
Да. (взема тесте и с няколко светкавични движения вади двойка купа) Аз обичам тази карта. Сърцата в нея са разположени като двама души, гледащи се в очите, през малко, празно пространство. Бялото място между тях е безвремието. Това е мястото за магии.
Вие англичаните явно имате талант да проповядвате вълшебство. Оставяме настрана митичните Мерилин и Моргана, за да попаднем в „Светът на диска“, където според вашият сънародник Тери Пратчет, най-голямото предизвикателство за магьосника е всъщност да не използва своите сили.
Да, защото това е отговорност. Това е огромно бреме. Помислете за менталистите, тези които четат мислите на хората. Толкова лесно човек може да злоупотреби с това. В тъмната зона на говоренето с духове, предсказването на бъдеще, разкриването на мисли, телепатията, трябва много да се внимава. Огромна отговорност носи човек, ако се занимава с такива неща.
Вие изследвате подобни явления и това Ви прави по-различен от другите илюзионисти. Пътували сте до Индия, изучавате магията на Изтока, магията на Африка…
Вещерството – да, кажете го без притеснение. Наистина съм виждал много неща и от рационална гледна точка мога да кажа: някои смятат, че вещерството е съществувало преди векове. Не! И сега го има. Магията може да се използва за хубави и за много зловещи неща. Понякога хората се забавляват с дребни илюзии и лесни трикове. Няма лошо в това. Но в части от Африка съм виждал как се появява европеец в костюм и му казват: ще ми платиш и аз ще ти махна магията. Смятам, че това е едно от нещата, за които трябва много да се внимава – когато има уязвими хора, а някой иска да ги експлоатира.
Магията може да бъде опасна и за този, който я практикува. Вие едва не сте разкъсан от два камиона, при опит да се изплъзнете от веригите, с които сте вързан между тях. Имате и друг популярен трик, в който палците Ви, здраво вързани един за друг, минават през остър нож (веднага показва левия си палец, с белег, получен от този номер). Има ли трик с опасност за живота?
Разбира се. Сещате ли се за фокуса, в който се хваща летящ куршум със зъби. Човекът, който го е измислил, всъщност умира на сцената. Застрелват го. И други илюзионисти умират, докато правят „куршум в устата“. Сега този трик е усъвършенстван и се практикува в няколко ефектни варианта, но в миналото се е използвало истинско оръжие. Стрелецът е трябвало да пропусне илюзиониста, който да покаже в устата си предварително поставен куршум. И най-малката грешка обаче е коствала живота на фокусника. Опасно е и когато се правят големи каскади. Винаги може да стане нещо фатално.
И все пак какво се крие „Отвъд магията“?
Бих искал заглавието да се възприема като „отвъд измамата“. Това, което ме е водело винаги, е магията да има някакъв смисъл, да разказва определена история, да покаже фокус, от който да се научи нещо. Да не е само трик. Магията е като музиката. Много е лесно да направиш песен, която да звучи приятно и трик, който да изглежда помпозно. Но когато има послание, което да накара зрителя да се замисли, тогава се получава истинската магия, с голяма дълбочина и силно въздействие. Много е лесно да направиш зрелищен фокус, без смисъл. Аз обичам, когато хората се замислят.
Вашите фокуси са не само необясними, но и самият Вие изглеждате мистично. Имате странна татуировка на главата с думите, които ви водят в живота: смелост, любов и вяра. Дали с течение на житейския опит бихте добавил и друга дума към тях?
Вероятно. Сега Вие ме карате да се замисля. Тройката всъщност ми е любимо число. Тези три думи са здравата основа, по която стъпвам и за това ги написах на място, което се вижда. Но имам и други татуировки по тялото. Имам цитат на Ницше: „човекът, който си задава въпроса „защо“ винаги ще пребъде“. Тълкувам го в смисъла на: човек, който има мисъл в главата си може да понесе всичко… Освен жените (усмивка).
Моята най-любима книга е „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл. Обичам да я препрочитам. Той е бил в Аушвиц и пише, че концлагеристите, които са намирали смисъл да живеят са оцелявали, дори и след най-зверските мъчения. А хората, които не са откривали смисъл, нямали са семейство например, са се отказвали от живота. Това е едната страна на житейския спектър, да имаш мотивация. Другата е да си задаваш въпроса „защо“. Всеки човек трябва да се пита „защо“ и да има цел, която да е със силата на лазерен лъч.
Преди 21 години, когато сте бил на осем, Вашият баща лорд Криспин ви завежда в магазинче за магии и така определя съдбата Ви. Ако сега пред Вас застане малко момченце и каже „научи ме да бъда магьосник“, какво ще се случи?
Най-напред ще искам той да ми покаже нещо. Ако ми докаже, че се е упражнявал, че не просто е видял някакво видео в YouTube, ако може да ме впечатли поне мъничко, аз ще върна жеста и ще му дам тайна. Ако видя, че се развива, ще му издам още. Но преди всичко той самият трябва да си го заслужи. Трябва да видя, че е посветен на МАГИЯТА.
Тайните на магьосника:
- DMC няма право да влиза в казината на Лондон. Магичните умения и завършеният курс за крупие спъват хазартното му щастие.
- Магьосникът е син на лорд Криспин Мъни Кутс и произхожда от аристократична банкерска фамилия. По настояване на баща си учи в прословутия колеж „Итън“ заедно с принцовете Уилям и Хари.
- Дръмънд използва атрактивни карти в черно-златна кутия, някои от които носят неговия облик.
- Освен че обича да рисува татуировки по себе си DMC е и рисуван от модерната художничка Агнес Тот. Тя го определя като „абсолютна икона на нашето време“.
