От 2010 г. доц. д-р Димитър Петков е началник на Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в болница „Тракия“, Стара Загора. От 2021 г. е председател на Управителния съвет на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология.
Какво е важно да знаем за хроничната венозна болест?
Хроничната венозна болест (ХВБ, разширени вени) е сред най-често срещаните заболявания в днешно време поради множество предпоставки.
Сред тях е наследствеността, тъй като генетичните фактори могат да предопределят структурата и функцията на вените, като например слабост на венозните стени или нарушена венозна клапа, което прави вените по-склонни към разширение. Също така възрастта – с напредването ѝ вените стават по-слаби и загубват еластичността си.
Нежният пол е изложен на по-голям риск от разширени вени, тъй като по време на бременност увеличеното количество кръв и измененията в хормоналния баланс могат да доведат до разширяване на вените. Днес към тези фактори често се прибавя и затлъстяването, при което се увеличава натоварването на вените.
Начинът на живот е особено важен: продължителното седене или стоене на едно място без движение може да натовари вените и да допринесе за тяхното разширение. Затова физическата активност е толкова препоръчителна като превенция срещу разширени вени. Тези фактори обикновено взаимодействат помежду си и могат да увеличат вероятността от поява на хроничната венозна болест.
Каква е статистиката за разпространението на ХВБ в България и по света?
Разпространението на ХВБ на долните крайници в световен мащаб е високо – около 50% от възрастните имат венозно-лимфно заболяване. Венозната язва засяга повече от 1% от населението. Най-новите данни от България показват, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с разширени вени са хора между 30-50 години, т.е. заболяването се подмладява. Неприятната тенденция произтича от съвременния начин на живот, който се отличава с масово обездвижване, нарастване на броя на хората с наднормено тегло, продължителното стоене в право или седнало положение.
За разпространението на ХВБ в България можем да си направим изводи от ежегодните безплатни профилактични прегледи, които провеждаме като част от кампанията. През 2023 г. над 80% от преминалите през тях бяха диагностицирани в ранни стадии на ХВБ. Над 31% са били с продължителност на симптомите между 1 и 5 години, а 20,5% – над 10 години. При лекуваните пациенти медикаментозно лечение са предприели 51,1%, а 11,3% са стигнали и до оперативна намеса. Повече от половината от пациентите – около 59% , за първи път са посетили специалист (съдов хирург) по повод ХВБ, за 43% това е било първо посещение при лекар във връзка с ХВБ, а 62% от тях са били със средна до тежка степен на ХВБ (С2-С6). Тези данни потвърждават широкото разпространение на заболяването и важността на информационната кампания, която провеждаме вече шеста година.
Как протича хроничната венозна болест? Защо повечето хора я възприемат като козметичен проблем?
Мнението, че разширените вени и капиляри са само естетически проблем, е широко разпространено. А в действителност става дума за съдово заболяване, при това хронично – хронична венозна болест, а в основата ѝ стои прогресивен възпалителен процес. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И понеже венозните стени притежават слабо развит гладкомускулен слой, еднопосочното движение на кръвта в тях се осъществява от съкращението на околните мускули, както и от наличието на венозни клапи по хода на вената. Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените.
Когато обаче стоим прави продължително, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. С течение на времето повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят ефективно. Така венозните клапи се увреждат и част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници. В резултат на този процес се развива венозна хипертония и се стига до разширяването на вените. Сред основните симптоми за наличието на ХБВ са лесна уморяемост, тежест, болка, зачервяване, чувство на затопляне, мравучкане, схващане през нощта, подути глезени в края на деня.
Обратимо ли е това заболяване и как се лекува?
В основата на ХВБ лежи хроничен възпалителен процес в засегнатата венозна стена и той има прогресиращ характер. За да се преустанови този процес, е нужно да се обърнем към съдов хирург за преглед. Медикаментозното лечение с така наречените венотоници е задължително във всички стадии на ХВБ, особено през лятото. Прилагат се с успех и при лечение на хемороиди, които по своята същност са разширени вени. При пациенти с новодиагностицирана ХВБ препоръчваме 12 месеца начален курс за превенция на прогресията на заболяването, последван от ежегодна поддържаща терапия от минимум 6 месеца (по преценка на лекуващия лекар). Важно е да се уточни, че неприятните симптоми изчезват, при условие че венотониците се приемат ежедневно и без прекъсване през целия летен сезон.
При наличие на симптоми направете консултация със специалист – съдов хирург. Ранното и навременно лечение е възможно да предотврати развитието на хроничната венозна болест към по-напредналите ѝ стадии и да осигури значително подобряване на начина на живот. Има много признаци, които подсказват, че трябва да се предприемат действия. Всички те налагат през летните месеци да се погрижим по-сериозно за краката си – като включим в своя график консултация с лекар, прием на венотонични медикаменти и промяна в начина на живот. Не отлагайте, вземете краката си в ръце!
Има ли случаи, в които се налага оперативна намеса?
Както в целия свят, така и в България в последните години при оперативното лечение на хроничната венозна болест се наложиха така наречените „безкръвни операции“. Всички те имат обща концепция – да се въздейства с различни агенти (лазер, топлина, склерозант) върху вътрешната повърхност на разширените повърхностни вени на бедрото или подбедрицата. Според начина на обработване на вената методите на лечение се делят на термални и нетермални.
При термалните методи (лазерна и радиофреквентна аблация) за ендоваскуларна обработка на вената се използва топлина. Нейното въздействие затваря увредената вена, което се последва от намаляване на венозното налягане и подобрение в оплакванията на пациента. Термалните методи на аблация изискват поставянето на упойка по хода на вената, която да обезболи третираните участъци, да предпази околните тъкани от генерираната топлина и да позволи на пациента веднага след интервенцията да започне да се движи. При нетермалните методи въздействието във вената се осъществява с помощта на комбинация от механично и химично въздействие при механохимичната аблация или залепване на разширената вена с цианоакрилатно лепило.
Сериозна внимание трябва да отделим и на склеротерапията – метод при който вътре във вената се вкарва специален медикамент, който въздейства върху съдовата стена и предизвивква свиването и затварянето на третираната разширена вена.
Всички изброени методи на лечение са ефективни при пациентите с ХВБ, но изборът им трябва да се базира на щателен преглед и оценка на анатомичните особености при всеки болен.
* International Angiology 2023 Mar 17. DOI: 10.23736/S0392-9590.23.05044-7
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
