Четири години след като напусна „Шоуто на Слави“ и замина за САЩ, Нели Петкова се завърна, за да е до Трифонов на станалия вече легендарен концерт в зала „Арена Армеец“, а преди дни феновете я видяха и до още по-успешния дублаж на стадион „Васил Левски“.
„Лично Слави ми се обади и бях много щастлива“, разказва Нели. „Покани ме за концерта и аз с огромно желание се отзовах. Репетирахме като едно време, сякаш нищо не се беше променило, което беше голяма емоция за мен.“
И като заговори за емоция, тя просто блика от лицето и усмивката на певицата. На живо, извън ефекта на камерата, Нели е още по-крехка, красива като капчица, както се казва, обаятелна и с една идея по-уверена от времето й в шоуто.
Има вид на щастлива жена, обяснено от факта, че е в пълен синхрон в личния живот и професионалната удовлетвореност. В Ню Йорк я очаква нейният приятел, а в София създаде хит заедно с един от най-актуалните рапъри Кристо. Заглавието е „Забранените неща“, идващо като терапия по позитивно мислене.
„Тази песен е за нещата, за които си поставяме спирачки. За моментите, когато сме напрегнати от всекидневието и чакаме мига, в който да разпуснем и да се отдадем на забранените неща.“ Видеото е също толкова изкусително: „Снимахме почти 14 часа с режисьора Николай Нанков“, продължава музикалната история певицата. „Но беше толкова забавно, че не ги усетихме.“
Музиката е на Васко Иванов-Декстър, а текстът – на Лора Димитрова, която е част от сценаристите на „Шоуто на Слави“. Нели разяснява, че с екипа на тв предаването се е разделила по начин, който ѝ позволява и след това да работят заедно. Текстописец на следващото ѝ парче е Ивайло Вълчев, също основно перо от вечерното шоу.
За мечтите, любовта и баницата
Нели Петкова довери, че в момента изживява голямата си мечта – пътува често между България и Америка, което я зарежда; има музикални участия и на двете места; предстои да издаде албум – микс между поп музика и фолклорни елементи, а когато се завръща в Ню Йорк, я очаква любовта.
„Много съм щастлива, защото имах период от живота ми, в който това чувство – да имам човек до себе си и да съм влюбена, ми липсваше“, споделя Нели и лека руменина прозира през идеалния ѝ грим. „Сега имам някого, който споделя моите емоции и ме подкрепя в това, което правя. С такъв човек все едно имам криле!“
С американския си любим изпълнителката се запознава покрай свое участие, но по думите ѝ той няма общо с музиката, „което е много добре, защото противоположностите се привличат“. Родителите ѝ вече го познават и одобряват, а на него винаги му харесва, когато е в България. Любовта им не може да бъде помрачена дори от класическата максима „музикант къща не храни“, тълкуващо се в случая буквално. „Аз не съм много голям кулинар, но за миналата Коледа направих баница и ми се получи много добре“, разказва през смях Нели. „Май това е върхът на моето гурме майсторство. За готвенето си трябва особен талант, а аз сякаш не го притежавам, но обичам да си хапвам.“
Другите ноти на певицата
Настоящият имидж на блондинката показва фатална, млада жена, която освободено пее за забранените неща, но Нели Петкова е и една от най-обаятелните ни народни певици. Завършила емблематичното музикално училище „Филип Кутев“ в град Котел, Нели не крие, че познава в детайли българския фолклор и смята за своя мисия да съхранява и предава традициите.
Моженето ѝ впечатлява екипа на Слави и след като чуват как пее странджанската „Калиманко денко“ на конкурса „Аз пея с Ку-ку бенд“, Нели става част от шоуто. Това е и една от любимите ѝ песни. „Много ми е на сърце“, искрено споделя изпълнителката. „Има някаква магия в тази песен, мистика, носи силна енергия и по-различна емоция.“
На своите участия пред българската общност в САЩ и Канада Нели винаги я пее. „Понякога концертите продължават дори по четири часа, но когато съм сред тези хора, не чувствам умора. Българите там са толкова емоционални, толкова истински и може би е истина, че когато си далеч от родината, ставаш по-голям патриот. В един момент оставям те да изберат какво да изпълня и започват да изреждат: „Злато моме“, “Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Излел е Дельо хайдутин“… искат си българските песни и ги знаят всичките.
Изненадах се, че във всеки град с българи в САЩ и в Канада те са много дейни и се опитват да запазят българските традиции. Имат танцови състави, правят си самобитни вечери, пеят, танцуват. В Чикаго през лятото се събират всички народни танцови групи и правят фестивал, който продължава няколко дни. Имам чувството, че там, макар да са далеч, са се заели да съхранят българската култура и традиции. Там усещам желанието да се запази българското, а тук… Тук, за съжаление, не го чувствам толкова силно. Може би защото, когато си в чужбина, ти липсва България и в спомените остават само хубавите неща.“
