No Name – творецът без лице и име. За името, изкуството и лудостите, ето какво сподели той пред © Хулиганката.
Защо No Name?
Всяка картина след последните щрихи, на финала, в долния десен ъгъл, получава подписа на автора си. Всеки оставя там името си за покаже, че положените труд и умения са негово дело, за да изгради името си. Аз подписвам картините си като No Name (Човекът без име). Аз не създавам портрети и проекти, за да бъда известен, за да разказвам за себе си и живота си, а за да провокирам хората да обърнат внимание на нещата, за които по една или друга причина не ни остава време, подминаваме. За мен са важни единствено делата!
Този псевдоним може ли да се сметне за бягство от идентичност?
Не, не е бягство! Не искам да занимавам хората с личността си, кой съм, откъде съм, какво работя. Фокусът трябва да е друг. Името не е важно, то не променя, не изгражда човека, мислите и действията са важни. Всичко, което искам хората да знаят за мен, го пресъздавам чрез картините си.
Има ли място за герои в нашето съвремие?
Повече от всякога! Днес всичко е динамично – технологии, работа, взаимоотношения. Живеем на една различна скорост. Отдалечаваме се един от друг. Отдалечаваме се от корените си, от историята си. Това става неусетно, но нас остава една празнина, която не знаем как да запълним. Целта на моя проект „Бъдеще за миналото“ е да кажа: Чакай! Спри за малко! Прави, каквото си решил с живота си, но не забавяй за героите ни. Дръж ги близо до теб, близо до децата си. Припомни си заветите им и ще стигнеш по-далеч, от колкото си очаквал!
По какви критерии избираш лицата за своите картини?
В момента работя по проекта „Бъдеще за миналото“. Ще създам портрети на велики българи в различни стилове, с различни техники и материали. Усещам, че точно сега е моментът за това. Да си спомним за нашите герои. Освен в сърцата ни да влязат отново в ежедневието ни, да бъдат на стената в училищата, в офисите, в домовете ни. Да бъдем горди с тях, да ни мотивират, да помним и следваме всичко онова, което са ни завещали.
Кого не би нарисувал?
Като всеки художник аз обичам да рисувам. С мен се свързват хора за най-различни портрети. Бих нарисувал всеки, но стила и техниката, ще зависят от човека. От неговата душа, от неговите дела. В картина може да присъства и доброто, и лошото. Когато и двете са пред очите ни, човек по-лесно може да направи избор, всеки да реши, да избере как иска да живее и какво иска да постигне.
Авангардното и скандално, могат ли едно без друго?
Със сигурност! Могат да съществуват отделно, но за мен са само инструмент. Скандалното привлича, но ако няма стойност и идея зад това, какво ще оставиш в човека, който си привлякъл? В основата трябва да има нещо друго! Същината, посланието е важно! Скандалното за мен е само похват да хванеш погледа на някого и да му покажеш нещо друго, да го вдъхновиш, да го провокираш или мотивираш, да се замисли или просто да се наслади на картината.
Има ли нещо, което не би могъл да изразиш с четката, боята, спрея?
Не, с тях е лесно, само трябва да знаеш какво искаш да кажеш на хората. Да привлечеш вниманието им, да докоснеш сетивата им. Те са като музиката, като думите, в правилната комбинация и съотношение с тях може да се постигне много.
Успяваш ли чрез изкуството да изразиш активната си гражданската позиция?
Всъщност гражданската ми позиция е основата на моето изкуство. То е причината да започна тази поредица. Побеснях, когато видях изхвърления до кофите за смет портрет на Левски. Бесен съм, когато направят някъде ремонт и след това тези портрети не се връщат, стават ненужни, заврени по складове, мазета или на боклука. Защото вече не си отиват с новия стил, с новото обзавеждане. Уж модернизираме и вървим напред, а всъщност тичаме назад! Но вместо да стоя и да се ядосвам, започнах поредицата „Бъдеще за миналото“.
Какво ще се случи с твоят проект, No Name? Kак се виждаш след 5- 10 години, имаш ли вече последователи (нямам предвид социалните медии)?
Проектът има ясни цели и се надявам да достигне до повече хора. Всеки, който иска да разбере, какво предстои може да ме открие и последва чрез „Човекът без име“ във всички социални мрежи и в YouTube.
След 5-10 или след една година се виждам отново с четка и флакон в ръка и с много нови идеи и проекти. Времето, в което живеем, изобилства от вдъхновение и теми.
Каква е твоята най-голяма житейска лудост?
Най-голямата ми лудост е нормалният живот, който имам, когато сваля маската!
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
