За да разбереш някои неща, трябва да ги обърнеш от края към началото… Прочетете това интервю от финала, за да усетите (силно и трогателно – като самия живот) какво може да накара един млад, атрактивен, добре платен и проспериращ радиоводещ да избяга от светската мръсотия, за да започне живота си начисто. Свободен!
Първо искам да те попитам какво те накара от популярен радиоводещ да смениш тотално това, с което се занимаваш?
През 2007 г. се сбъдна една от най-големите ми мечти – станах радиоводещ. Тогава не просто исках да бъда радиоводещ, а исках в точно определено радио – Radio Fresh! Явих се на кастинг, взеха ме и пет години работих с душата си! Пожелавам на всеки да го усети! По независещи от мен причини се оказа, че следващият етап от живота ми е радио The voice. Приех го просто като продължение на нещо, което вече съм започнал. Отново суперемоции, три години и половина ставане в 5.30 ч., бърза разходка на кучето ми (тогава едно, сега – две) и се събуждах заедно със слушателите и любимите ни хитове! Абе – идилия!
НО! „Случайно“ преди може би две години попаднах в един магазин за хоби материали и за изработване на различни неща… Виж, не вярвам в случайностите! Когато нещо е толкова случайно, вярвам, че се случва абсолютно режисирано! Оттам си купих талк. Оказа се, че е на големи буци камък, а не на прах, и се моделира много лесно… Започнах да правя свещници, после различни накити, после олтарчета… И това, което правех като хоби, ми харесваше, докато явно в мен е назрявала вече мисълта и решението, че е време за някаква промяна. Усещах, че радиото като радио е суперработа, но нещо не ми достига… Миналата година отново случайно се запознах с човек, който изработва медни икони. Показах му какво правя аз и намерихме общ език за тези неща. И аз казах – ще направя онлайн магазин! И го направих – още докато работех в радиото. Няколко месеца тъчах на двата стана и усещах, че в работилницата не смогвам да изработя всичко, което искам… Идеите препускаха през главата ми… И взех решението, че е време да започна да радвам хората по друг начин – като изработвам за тях различни неща.
Някой беше казал, че „случайност“ е другата дума за Бог… А подозирал ли си, че имаш в тебе такива способности, да твориш красота?
Хубаво хвана това, което искам да кажа (усмихва се). Вярвам, че човек има някакъв път, който трябва да извърви в живота си. И може би понякога някой ни помага, насочва за посоката. А когато не си в правилната посока, ти изпраща неща, които да те подсетят, че това не е твоят път. Не си представям, че някой седи отгоре с една пръчка и чака да стъпиш накриво, за да те удари по главата… Но определено вярвам, че има сила, която нека всеки нарича както усеща сам за себе си. Не съм подозирал, че мога да правя подобни неща. Дори сега първата ми мисъл е да кажа: „О, аз това не мога да го направя!“ Но като започна да го правя – го правя. Уча се всеки ден! Абсолютно всеки ден научавам толкова много нови неща. Може би затова съм толкова въодушевен и направих такава промяна в живота си. Това, което правя сега, е един необятен свят на идеи и предизвикателства, с които дори преоткриваш себе си!
И всъщност направихте работилницата с това момче, с иконите, което си срещнал „случайно“.
Да, аз му казах, че ще направя онлайн магазин, защото вярвах, че е нищо инвестиция! Определено не е малка инвестиция, се оказа, но не се отказах (усмихва се). И съм твърдо решен да продължа. Трудно е да се изхранваш с творчество в държава, в която се внасят икони от Китай. Но когато си изправен пред избора: задоволен материално и с нетолкова щастлива душа или пърхаща свободна душичка, пък не толкова пълен джоб… Кое ще избереш?
Интересно е кое всъщност ще изберат и избират повечето хора… А как измислихте името на работилницата „Артикос“?
Измисли го колегата ми. Търсехме нещо, което да има по малко и от двама ни, да препраща към същността на заниманието ни. Не знам как го е измислил, но ми го предложи и аз го харесах. Логото е главна буква „А“ с крила. Символизира полета, прилича на ангел… “Артикос“ за нас е една идея. Надявам се да успеем да я предадем на повече хора и да усетят това, което правим, не просто да продаваме.
Всяко от вашите неща, които предлагате, има символ в себе си. Разкажи историята на нещо, което си правил и към което имаш особен сантимент.
Когато човек изработва нещо, той влага частичка от душата си. Не може да правиш икона, когато си изнервен или ядосан. Не можеш да дълбаеш талк, когато си тъжен. Аз не искам да предавам такива емоции на хората, които ще занесат после изработеното от мен в дома си. Всичко, което съм изработил, ми е на сърце. Ако не беше – нямаше да бъде показано на хората… Чакай, сега се сетих нещо! Преди година, по това време, ми хрумна да изработя нещо като олтарче, с иконка, различни камъни, кристали, талк, място за светена вода, за свещичка.
Когато ми хрумне идея, обикалям София и региона като луд, докато намеря всичко, което ми трябва. И никога не знам какво точно търся. Трябват ми камъчета, но не знам какви. И обикалям и търся докато кажа – ето това са! И никой не може да ме убеди в противното! Та тогава направих няколко, показах го на няколко места – никой не си купи! Минаха няколко месеца, един човек се обади и каза: искам едно! Но останаха още две… И буквално преди два дни ги купиха двама различни души. Единият дори се обади и поръча още четири, за подаръци! И сега отново летя! Пак търся камъчета и пак съм във вихъра уж на същото нещо, но с нова енергия. Никога не можеш да направиш едно и също нещо по еднакъв начин. Ето оттук идва силата да продължавам да правя нови и нови неща!
Спомена нещо, което не ми излиза от главата, че е много трудно да се твори, когато в България иконите са от Китай… Но не смяташ ли, че хората вече се отвратиха от китайските стоки и предпочитат ръчно изработените, истинските неща?
Всяко занимание си има своите трудности. Нали идеята е да намериш пътя към това, в което вярваш?! Никой няма да ти го сервира наготово! Може би, от една страна, е тъжно. Представи си българско семейство, род с традиции, земи с история… Бъдни вечер… Питка, дрян, късмети… Китайска пластмасова иконка с фолио… Тъжно е! Не упреквам хората за това. Икономическото положение в цялата страна е такова, че много хора дори да искат ръчно изработена медна икона, не могат да си позволят, защото, разбира се, тя е по-скъпа от китайската. Вярвам, че в българския дом трябва да има кована мед, посребрена, нещо, излязло изпод ръцете на някой българин. Та нали това сме ние, българите?
Погледнете колко занаяти имаме! Не отричам нито научно-технологичния прогрес, нито липсата на граници, но нека запазим нещата, които ни правят българи, които са ни запазили такива през годините! Понеже конкретно за иконите говорим, много хора казват: дали ще се кръстя пред хартия или пред медна посребрена икона, нали е важна вярата! Да, така е! Ако имаш силна вяра, на голата поляна да се прекъстиш, пак ще стигне докъдето трябва! Всичко винаги накрая стига до личния избор. Който, както, където и пред каквото иска.
А ти какво искаш за себе си занапред?
Да успявам да радвам хората с нещата, които изработвам. Да срещам повече свободни хора. Свободата е толкова дъвкана дума, а толкова малко хора са я усетили. Не мисля, че хората са свободни сега. Да ходиш на работа от 9 до 5 часа, да почиваш два дена в седмицата и още 20 дни в годината не е свобода… Дали аз се чувствам свободен? Все повече ДА! То е процес, пускаш балончета да отлитат, на които си вързал различни неща, които ти тежат…
Цвети, и сега ще ти споделя нещо, за което се колебаех дали да кажа в началото… Аз загубих баща си тази година и това също повлия за промяната ми! Баща ми почина от рак. Две години продължи битката му. Последната беше много тежка за всички ни… когато човек преживее нещо подобно… Аз като човек, в чието семейство се е случило това… виждаш как животът е като един пламък – ако му даваш кислород, ще гори, ако не – гаснете заедно… А какво е кислородът? Това е свободата да правиш каквото искаш – поне в някаква степен.
Любовта към света, към това да се радваш, че си се събудил днес, и да бързаш да направиш нещо, с което този свят да остане поне малко по-добър след теб само заради това, че ти си бил тук – както пее Бионсе в една песен… Радостта от това да видиш, че някой се е усмихнал заради нещо, което ти си направил… че си вдъхнал надежда… На най-големия си враг не пожелавам негов близък да се разболее от рак… Никога не съм вярвал колко наистина силна битка е това… психическа… хората изпадат в паника и отчаяние, когато някой им каже, че умират и са болни… а докато са здрави, приемат живота за даденост и го пропиляват в глупости, в дребнотемие и дребнавост… Та ние всички умираме дори в тази секунда… нали… И какво ще направиш тогава СЕГА?
„Случайна“ среща с Иво и нещата, които се творят в работилница „Артикос“, може да имате много скоро. На 18, 19 и 20 декември той ще бъде на Коледния базар в Централните хали…“случайно“!
Браво, Иво, гордея се с истински хора, като теб, които следват призванието си 🙂 Искрено ти желая успех!