Може да срещнеш Дани Бачорски във вихъра на светско парти, прегърнал Гери-Никол на сцената или събрал около себе си хора в завидно настроение. Той е особен хулиган, с вид на Пипи Дългото Чорапче в мъжки образ и твърдото самочувствие на self-made men, изградил своята печеливша житейска стратегия.
Защото някъде между купоните и приятелите Дани движи семейния бизнес, свързан с чистотата (в буквалния смисъл). Мотото на „Бонанза-Бачорски“ е „няма начин да няма начин“ и неговата лична история, както и историята на фамилията му напълно потвърждава слогана. Във фирмата работят тримата му братя и баща му, а нежната част от семейството се радва на успехите от чужбина.
Как се прави „операция чисти ръце“ в България, за живота на ръба между смеха и сериозното и какво ги върши Иванка Курвоазие в моментите, когато не е в белия бузт на надеждата, вижте в разговора на Дани Бачорски с © Хулиганката.
Хората те свързват с твоята работа, но разкажи малко за Дани Бачорски преди бизнеса?
О, бях адски срамежлив. Нищо от това, което в момента виждаш нямаше тогава. Изчервявах се като домат, ако някой ми кажеше дори две думи.
За разлика от сега.
Да (смее се). Но в момента, в който влезеш в бизнеса всичко свършва. Хваща те машината, сдъвква те, изплюва те и виждаш, че няма място за изчервяване. Така стоят нещата.
Ти правиш бизнес с такава завидна лекота, сякаш няма нищо по-лесно на света. Как стартира твоята „Рокфелер“ приказка?
Реално започнахме с една прахосмукачка и една „баничарка“ купена от Горубляне. Първият ни клиент беше семейство лекари. Те бяха привързани към брат ми, който тогава работеше във фирма за почистване и не искаха друг да им чисти. И покрай физическите лица и малките клиенти, лека полека… завъртяхме колелото. Никога няма да забравя първия ни голям клиент – Майкрософт. И ако ти кажа как го спечелихме… Звъни ни някаква жена и ни пита дали ще ѝ изперем килима. Обикновено на такива малки поръчки никой не обръща внимание, но тя ни помоли, защото има близнаци и друго дете вкъщи и явно там е страшно (усмихва се). Аз отидох, взех килима, изпрахме го и се върнах да ѝ го поставя. Тя попита колко пари ни дължи, а аз ѝ казах, че за един килим нищо не мога да искам и си тръгнах… След една седмица ни се обадиха от Майкрософт. Оказа се, че тази жена е финансовия директор на фирмата!
Стартирал си бизнеса с един от братята си. Разкажи ми за твоята фамилия, ама подробно, защото в началото човек трудно се ориентира кой кой е при вас?
Ние сме петима. Четирима братя и една сестра. Най-големият е Атанас – уникален образ, страхотна натура! След това е сестра ми Розалия. Антон е с година по-голям от мен… Но интересното на всички, които знаят как се е развил животът ни, е, че всъщност при толкова деца и грижи, преди години нашите се разведоха.
Всъщност родителите са май лудите глави на рода ви…
И това е вярно. (смее се, но продължава много сериозно) Една вечер, няма да забравя, майка ни събра и директно си ни отвлече. Така заживяхме само с нея. Трудно и смело решение, макар в днешно време разводът да се смята за нещо нормално… След това дойде най-малкият ми брат Георги, вече от новата жена на баща ми… Майка ми сега живее в Швеция със сестра ми, а баща ми и братята ми са тук и всички сме в бизнеса. Сестра ми учи лингвистика и знае девет езика. Искам да я привлека обратно в България, защото няма нищо по-хубаво най-близките да са до теб, но от друга страна е престъпление да я докарам, защото тя живее там от 15 години и в нашата действителност ще ѝ е много трудно. Но всички и в България и в чужбина, сме много близки. Ние сме много директни един с друг. Всеки знае какво мисли другият за него. И според мен благодарение на това се запазихме и заради това може да работим заедно.
И да се върнем към фирмените дела!
С Антон всъщност стартирахме бизнеса. Той трябваше да започне работа като чистач в една фирма, защото се гаджоса с едно момиче – скорпионка, страшен характер! И тя забременя малко след неговия бал. И понеже не ни беше много цветна ситуацията, баща ми му каза: „Избирай какво ще правиш с живота си, но се оправяй сам, за да ти дойде акъла“. И тогава той, какво да прави, започна да работи във фирма за чистене. По това време аз щях да заминавам за Англия, но имах два свободни месеца и го врънках да ме вземе при него. Първоначално той ми отказа, но после, под непрестанния ми натиск, ме взе. Тогава разбрахме, че има хляб в чистенето.
Как наемате служители?
Особено ако става дума за ключови позиции питаме най-близките си хора. В администрацията нямаме случайни служители. Всички са ни препоръчани от хора, които познаваме. Във фирмата, освен братята ми, работи и баща ми. За него смело мога да кажа, че е най-големият ми приятел и винаги ми е бил гръб. И сега ще ти споделя нещо! До един момент приемах баща ми за даденост. Англичаните имат много хубав израз за това: да смяташ, че някой винаги и при всички положения ще е до теб. Но тогава не го усещах, понякога се отнасях много грубо и изисквах повече от него, отколкото от другите… До един момент, в който не се осъзнах, че това е най- важният човек в живота ми. Оттогава всеки път, когато влиза, ставам, прегръщам го и казвам: „Благодаря ти, че те има!“
Дани, а след като си живял само с майка си как се появи тази нова връзка с баща ти?
Когато нашите се разведоха, с майка ми заминахме да живеем в Троян. Нейният брат имаше заведение там – най-големия ресторант в града и ние бяхме покрай него. Но колелото се завъртя и свършиха добрите години. Започнахме да живеем в едно селце до Троян, нямахме пари и беше страшно. Няма да забравя как се прибрах един ден от училище гладен и казах: „Мамо, гладен съм, сложи ми нещо да ям“. А тя ми каза: „Имаме два буркана с краставички – това е!“… Но зная, че за нея мъката е била много по-голяма… Тя замина за чужбина, за да може да изкара пари и аз отидох обратно при баща ни. Първо всъщност отиде Антон, аз – втори и след това дойдоха и другите. Върнахме се в София. Тук влязохме в спортно училище, заиграхме футбол в ЦСКА и ме приеха в мъжкия отбор. Ради Здравков ме взе. Но един ден баща ми дойде и ме попита: „Дани, к‘во става, наигра ли се?“. А аз му казах: „Моля?! Аз сега започвам“. А той: „Не, не! Ти току-що приключи и отиваш малко да поучиш“ (смее се).
И ти отиде ли?
Разбира се! Завършил съм Международни икономически отношения. Учех задочно, защото трябваше и да работя. След това специализирах английския ми език във Великобритания, а иначе руски и испански също поназнайвам… Обожавам испанския!
А всички от братята ли са на мениджърски позиции във фирмата?
Абсолютно.
Останалите служители не се ли ядосват, че назначаваш роднини?
Моляяяя! (супер възмутено) Всеки един е минал през чистач! Както аз и Антон сме били чистачи, така в последствие Георги ни се довери и влезе в бизнеса. Работеше много време като чистач. След това Атанас се прибра от Швеция и той работеше две години като чистач. Няма как да управляваш бизнес, ако не си го работил, ако не знаеш и най-малката тънкост в занаята.
Една от вашите работнички е много забавна. Иванка Курвоазие…
Иванка е перла! Тя е сърцето на фирмата. За нея много мога да говоря, но хайде да е друг път. И младият ѝ любовник работеше много време при нас. Беше мениджър. Той обаче не е минал през чистач, заради Иванка. Е*ати протекциите правим само и само заради нея (смее се).
Хайде да зарежем за малко тази работа! Вдигни малко завесата на личния ти живот. Гаджета, интереси, пороци…
О, аз не съм от този тип, за който намекваш! Имам човек до себе си от 12 години. Тя се казва Велислава и е най-близкият ми човек. Лъвица, страхотен характер и много красива. Аз затова не я показвам (смее се). Знаеш ли, ако мога да сравня бизнеса с личния живот, до един момент показвах, показвах, показвах новите ни клиенти, за да може другите да ги видят. Сега вече не смея, защото в ден следващ, конкурентните са готови да посегнат към нашите партньори. Та същото важи и за Велислава.
Не мога да повярвам, че се познавате от ученици и още сте заедно!
Даже сме от един квартал. Още в седми клас бях лудо влюбен в нея, а тя естествено не ми обръщаше никакво внимание. Но след две три години вече тя ме потърси…
Е, с какво си я впечатлил?
Е, от един квартал сме.
Това само по себе си не е особено впечатляващо…
(смее се) Не мога да ти кажа, може би с това, че не бях натрапчив, по-различен бях… Нали ти казах – срамежлив и се изчервявах като домат. Походихме малко, после ми каза „сбогом“ и после пак се събрахме. „Сбогом-ът“ беше за два месеца, през които щях да умра.
А тя ли ти беше първата жена?
Мога да кажа, че е първата ми любов, с която живея и до днес.
Не се ли изкушаваш да вкараш и нея в бизнеса?
Мислел съм. Имахме много проблеми в едно от направленията ни. Нямаше човек, който да управлява прането на килими. Това е много специфична работа. Стъпихме на пазара, наляхме много пари в изграждането на база и автопарк, впуснахме се на сляпо, с убеждението, че това нещо ще върви. Но имахме адски проблеми с ръководните кадри. Тогава пробвах какви ли не хора и все неуспешно. И си казах: „Взимам Велислава, тя е уникална“. Но в същото време си представих как майка ми и баща ми също са работели заедно и какво може да се случи ако си с един човек и на работа, и вкъщи… Стори ми се много рисково. Предпочетох да повървим назад, докато намеря точния професионалист, без да рискувам личния си живот.
Дани, ако се върнеш назад в твоя не толкова дълъг живот, какво би променил?
Много пъти съм се замислял и знаеш ли, на тази ми възраст, като управлявам много хора, съм правил страшно много грешки. Аз съм човекът във фирмата, който е допускал най-много грешки! Дори имахме момент, в който загубихме много пари. Направихме лош избор, който ни костваше много… Но сега, като се замисля, дори и с това съм „ок“ и ако се върна назад, не бих променил нещо.
А би ли създал още нещо? Вие сте толкова много деца, ала усещам, че ти не бързаш много с родителската афера.
Допреди няколко месеца си мислех, че най-важното нещо, за да създадеш дете, е да имаш финансова независимост. Но виждам, че има хора с по 700 лв. заплата, които имат повече от едно дете и се справят. И аз мисля… че вече съм готов…
Очакваме продължението.
