За първи път у нас единна информационна система за управление на процесите в образованието ще работи за учители, родители и ученици… Някои може би ще кажат: „Цялата Мара втасала, ами и единна система ще имаме“… Но сякаш е време вече да се осмисли, че образованието не е функция само на учителя, нерви за родителя и безсмислен труд за ученика, а процес, който е в полза и на трите страни.
„Системата, наречена INTSS, предлага лесен, единен и бърз обмен на информация между директори, учители, ученици и родители. Всички те вече ще имат възможност да споделят и получават в реално време информация за цялостния образователен процес – оценки, усвоен материал, предстоящи събития, включително дали детето е в час или не.“ Това разяснява младият предприемач Виден Даскалов, който е в основата на създаването на проекта. Виден е един от онези млади хора, завършили своето образование в чужбина и завърнали се, за да работят в България. © Хулиганката го „пипна“, за да го попита (аджеба) защо.
Ако си в една стая с шумни ученици и трябва да се представиш и задържиш вниманието им, какво би разказал за себе си?
Доста интересен въпрос (смее се). Направо си е предизвикателство. Спомням си как учителите ни ни караха да не влизаме в час, ако ще сме шумни и след месец, когато класната извиняваше отсъствията, ни питаше как всички имаме един личен лекар с 15 различни подписа (смее се). Сега ти ме провокираш да вляза в ролята на учителя. Мисля си, че за да грабнеш вниманието на съвременните деца трябва да имаш доста различен и креативен подход. Лично аз ще започна да говоря тихо. Ще шептя това, което искам да кажа така, че за да ме чуят всички ще трябва да запазят тишина.
Името ти е много интересно и може би много добре изразява твоята същност. Но дали има история около избора за Виден Даскалов?
Да, зная, че значението на името оказва голямо влияние върху човека, който го носи. Родителите ми са обсъждали различни варианти, но в крайна сметка са се спрели на Виден заради значението – уважаван, пръв. Никога не съм държал самоцелно да бъда пръв в нещо, напротив, за мен важно е да бъдеш лоялен и добър в това, което правиш и така да печелиш уважението и доверието на хората. Другото интересно е, че често свързват името ми с известния оперетен певец Видин Даскалов. Прочел съм много за него, изключително интересен артист. Мисля, че тази връзка дори понякога ми е помагала.
Ти самият с какво помниш ученическите си години?
Ще ги запомня най-вече със спорта и верните приятелства. Още като малък започнах да тренирам волейбол и така до първата ми година в университета. Разбира се, сега тренирам любителски във всеки свободен момент, който мога да открадна. Най-ценното от ученическите ми години обаче са верните приятелства. В училище намерих едни от най-близките си приятели и с някои от тях държим връзка вече повече от 10 години. Те си знаят кои са (смее се).
Какво според теб трябва да се промени в образователната система в България?
Доста неща… Но това, което ме върна в България е именно липсата на връзка и единна комуникация в реално време между училища, учители, родители, ученици и образователните институции. Реализацията на такава връзка определено решава голяма част от предизвикателствата, пред които е изправена образователната ни система. Пример: всяка година, особено в по-малките населени места деца заминават в чужбина с родителите си или спират да ходят на училище. Оттам нататък не се не се знае къде са тези ученици.
Какъв беше твоят път до Франция и защо избра да продължиш образованието си там?
Завърших средното си образование в 35-о Средно езиково училище „Добри Войников“ в София с френски език. Това ми даде свободата да продължа съвсем естествено образованието си във Франция. Избрах я поради две причини. Имах възможност да стажувам в една френска компания за разработка на компютърни игри. Другата причина е желанието ми да продължа да развивам знанията си по френски, а там имах възможност да го практикувам ежедневно с години.
Integrated School Systems – как се случи?
Историята е много интересна. Според мен именно тя е един от примерите за това как ученето в чужбина си струва особено, когато се завърнем в България с нови идеи и знания да ги реализираме. Уча информационни технологии в университета Aix-Marseille Université в Марсилия.
Специалността ми обхваща голям поток от студенти в няколко факултета, един от които и извън града. Единственият начин всички в реално време да останем свързани и да си общуваме е една уеб система. И така, знаейки колко голяма нужда има нашето образование от дигитализация реших, че мога да бъда полезен за този процес. Затова и се завърнах и създадох INTSS.
Какви бяха трудностите и предизвикателствата по време на създаването?
Хм… много са! Както за всеки нов проект, особено, когато е нов и за сферата си, трябва време, много усилия и разбира се адски труд. Благодарен съм, че успях да събера страхотен екип, с който движим нещата напред и преодоляваме всичко заедно. Разбира се, има трудности. Чисто личностно това е моментът, в който трябва да се откроиш като лидер на проекта и колкото и да е трудно да вземаш решения за това кой да бъде част от твоя екип.
Да осигуря финансирането на проекта също не беше лесна задача. Инвестирах много лични средства, но беше нужно и трябваше да се обърна и към програми на Министерство на труда и социалната политика за дофинансиране.
Имах и притеснения за това как ще се възприеме приложението, предвид това, че е нещо ново. За радост INTSS получава само положителни оценки, а това е много важно предвид предстоящото отваряне на платформата за публично ползване.
И защото това интервю е за © Хулиганката, сподели каква е твоята най-голяма житейска пакост?
Без съмнение това е прибирането ми в България преди още да съм завършил, за да основа Ведесофт и INTSS. Тогава не знаех как ще се развият нещата, но въпреки това се прибрах, за да опитам. Никога не съм харесвал тези общоприети норми и правила за това как трябва да следваш един път в живота без да можеш да експериментираш или да си позволиш нещо различно. Затова, когато вярвам в нещо действам, дори да не бъде „част от плана“.
