Здравей, Вяра! Първо искам да те попитам дали вярваш в символиката на твоето име и това дава ли ти сила?
Да, вярвам, че ВЯРАТА е една основна сила, която ни движи да вървим напред. И в този ред на мисли, не знам дали ми дава сила, но определено много си го харесвам!
Разкажи ни как стартира твоята кариера в медиите?
Още от 18-годишната ми възраст, когато започнах като рекламен консултант в Радио Сити. Разбира се, не изкарвах много пари от това, но за мой късмет в последствие от Радиото и Телевизията видяха потенциал в мен и ми дадоха шанс. Да не си помислите, че стана от раз… имаше много дни на подготовка. Сама пред камерата в хола, само да кажа, че това беше във време, в което телефоните ни имаха само опция на зелена и червена слушалка. В днешно време всички са репортери и водещи в социалните си мрежи, и е нормално с всички тези възможности на смарттелефоните ни.
Смяташ ли, че външността е водеща за успеха на една изпълнителка?
Не ми се иска да е водеща! Но определено външността е неизменна част от артиста. Дори и да не изглежда красив или секси един артист, определено трябва да е характерен и разпознаваем от масата. Но все си мисля, че всеки си има свой собствен път и едни успяват, защото имат магични гласове, други защото имат много характерност в гласа си, трети са провокативни, четвърти правят яко шоу, пети са добри композитори и т.н. Понякога един артист съчетава няколко от качествата, друг път само едно.
А как се грижиш за твоя външен вид?
Не съм от жените, които постоянно мислят за външния си вид. Гледам всичко да е в рамките на допустимото. Пък и, честно казано, понякога не ми се занимава с всички различни процедури. Грижа се за кожата си, спортувам и гледам да не прекалявам с вредната храна. Гледам да намирам баланса.
Ще допуснеш ли © Хулиганката до личния си живот: Кой е героят там? Как ви се случиха нещата и как (според теб) ще се развият?
Героят в моя живот се казва – Ники (бел. ред. Николай Бакалов). Той е висок, красив и зеленоок. Умен, интелигентен, знае как да бъде кавалер и има най-странните хобита на света. Едни от тях са стрелянето с лък и гъбоберството, за другите няма да ни стигне времето (усмихва се). Различен, импулсивен, това е Той. Нещата се случиха, защото той много хитро и упорито завоюва не само вниманието ми, а и любовта ми! Не се случи бързо, но за това пък дълго време сме заедно. Още по-хубаво е, че сме и колеги, той също е изпълнител и композитор.
Стабилната интимна връзка пречи ли на общуването с феновете? Понякога те могат да бъдат доста дръзки.
Първо трябва доверие във връзката, иначе всичко останало губи смисъл. А иначе с така наречените фенове или по-скоро бих казала хора, които харесват музиката ни е добре навреме да се слага границата. Няма нищо лошо да си любезен, да показваш симпатии, стига да не се навлиза в личното пространство.
Разкажи ни за своите приятели. Случвало ти се е да прекъсваш приятелства заради женска завист и вярваш ли в чистото приятелство между мъжа и жената?
Вярвам в приятелството, без значение в каква конфигурация. Има хора просто, с които сте на една вълна. Не съм прекъсвала приятелства заради женска завист или заради мъж. Прекъсвала съм отношения с хора, които са подмолни и лицемерни, това не са приятели и никой няма нужда от такива хора в живота си. Според мен в един момент, всеки интуитивно усеща кой е от “неговата порода” и другите просто не ги допуска в тесния си кръг.
И понеже това интервю е за © Хулиганката: коя е най-голямата щуротия, която някога си правила?
Ooo, ами в детството безброй щуротии. Най-голямата ми беше, когато бях приспала баба и избягах на дискотека със съученички. Бях на 15-16 години и пътувах с градския транспорт след 23 ч., чааааак до Студентски град (смее се). Сега ми се струва много нелепо, но тогава това беше какъв адреналин за мен, нямате представа!!!! Деца вие не правете такива неща!
