Борис Горинов може би не е познат на широката аудитория, но за ценителите и колекционерите у нас и в чужбина името на българския художник живописец говори много.
Стилът му се отличава с всекидневни буквалистични сюжети, но в същото време и с метафорични послания. Способността на художника да събере цяла картина в един сантиметър плочица е свидетелство не само за неоспоримия му талант, но и за начина, по който този творец е виждал света – „като една човешка длан“.
Характерно за него е, че въпреки малкия им размер творбите му позволяват и дори налагат да се гледат отдалеч, за да се възприеме цялостната картина на пейзажа и сложната композиция. Неговият подход е новаторски. Рисува с шпатула и маслени бои върху различни плоски повърхности, които често дори прави и сам.
Горинов развива кариерата си между Втората световна война и края на Студената война.
Заедно със съпругата си, известната българска майсторка на керамиката Йова Раевска, прави редица запомнящи се и емблематични съвместни изложби. Организира смели артистични проекти предимно с природни елементи – борови кори, шишарки, камъчета, кактуси и др., извън пределите на страната.
Колкото по-малък се оказва размерът на плочката, на която Борис разполага своята миниатюра, толкова по-богат и дълбок става светът, видян през четката му. В колекцията от миниатюри има творби с размери от пощенска марка до 30х30 см.
Повече за Борис Горинов
Борис Горинов е от Пазарджик, роден е през 1915 г. и израства в семейството на художника Иван Горинов – живописец, портретист, живял от края на XIX и до средата на ХХ век. Борис е роден с четка в ръка и пътят към и от изкуството винаги е бил негова съдба, а и любов. Именно тази любов вероятно го събира с Йова Раевска през 1944 г., с която имат двама синове.
Първите романтични срещи с Йова Раевска се случват не къде да е, а именно в ателиетата на НХА, където Йова учи керамика, а Борис – живопис. Пламналата любов между двамата артисти дава старт на една бурна и активна обществена и творческа кариера. След няколко години учителстване в Пазарджик двойката се мести в София и заживява в ателие на бул. „Сливница“, което по-късно се превръща в бохемски дом за художническите компании на по-малкия им син Крас Горин, който уверено тръгва по стъпките на родителите си като професионален художник. Крас завършва художествено училище в Италия и до днес живее и твори в САЩ със семейството си.
Крас съчетава талантите, наследени от майка му и баща му, и се отдава активно на живописната мозайка и изкуството на открито. Той, за разлика от баща си, се насочва към по-монументалната форма. Интересът към мозайката при Крас е разбуден именно от Борис Горинов. От своя страна бащата покрай честите семейни посещения и гостувания в САЩ успява да направи няколко самостоятелни изложби във Великобритания, Италия и САЩ след падането на желязната завеса.
Борис създава миниатюри със зашеметяваща дълбочина
Междувременно Борис и Йова успяват да си построят малка къща в отдалечен квартал от центъра на София, къде се отдават освен на изкуството и на едно от най-любимите си занимания – отглеждането на малка зеленчукова градина.
За разлика от Йова Раевска, която развива шеметна кариера като творец и общественик чак до началото на новия век, за Борис живописта не се превръща в професионално поприще. Той избира да се отдаде на учителстването по изобразително изкуство в едно столично училище и преди всичко на отглеждането на двете им момчета.
Именно поради факта, че за Борис Горинов миниатюрите са по-скоро хоби, той прави едни от най-значимите си творби точно през пролетно-летните месеци, когато обичайно двойката е на вилата край морето.
Морската тематика и въобще природата в България с всички неповторими възвишения и преливащи се цветове и нюанси вдъхновява Борис да създава миниатюри със зашеметяваща дълбочина.
Малката къща в дивото и ненаселено по онова време морско селце Синеморец е била разположена до огромни просторни поляни, които позволяват на художника да се свърже с природата и да черпи идеи от корена ѝ. Борис Горинов остава космополитна личност до самия си край през 1998 г., като завещава на семейството си и на българската публика една впечатляваща колекция живопис в миниатюри, които спокойно могат да се конкурират със световните шедьоври, твърдят експертите изкуствоведи.
Колекцията на художника е прилежно съхранена от неговото семейство, а броят на малките образи и пейзажи надхвърля хиляда.
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
