„Аз съм човек, който не желае да бъде управляван, надзираван, поучаван. Да му се втълпяват идеи, облаган с данъци, типизиран, преценяван, съден, укоряван, обесен или разстрелян” – думи на Джон Малкович, звучащи почти биографично от устата на героя му Черната брада.
Малко е странно как видимо остарелият, без коса и с рехава побеляла брадичка Джон влиза в ролята на пирата с буйна, тъмна растителност по лицето, но в сериалите всяка нелепост може да мине за хитра режисьорска хрумка.
Ала на свирепост, средновековна лудост и разбойническа жестокост Малкович го докарва като никой друг. Макар след изпипаните мъчения в „Игра на тронове” заклетият сериен зрител да сметне за елементарно изтезание горенето на пръсти, в сериала на NBC „Crossbones“ („Череп и кости”) има доволна доза кърваво зрелище и прилични обрати, които да поддържат любопитство в 10-те епизода от първи сезон. Но дотам. Въпреки авторитетното име на главния актьор сериалът не успява да се пребори за свое продължение, но това не прави ролята му по-малко гениална.
Действието се развива през 1729 г. Малкович като легендарния пират Черната брада е изградил собствена империя на остров Санта Компаня. Никой не знае местонахождението на тайнствения остров. До него се стига единствено когато „брадата” пожелае да покани гости и е цяло щастие, ако те са с глава на раменете. Короната обаче е против да дели плячката от вражеските кораби с някого, пък бил той и крал на пиратите, и за това заповядва да го ликвидират.
Убийственият план се задейства от Том Лоу (Ричард Койл), нещо средно между агент 007 и доктор Хаус. Това е първата забележителна роля за Койл, след като лично Тери Пратчет го избра за да играе Мойст фон Липуиг във филма по романа му „Пощоряване”.
Освен че желае да унищожи „брадата” в „Череп и кости”, британският шпионин трябва да се справи с още едно предизвикателство: да опази от морските разбойници тайнствено изобретение, наречено „хронометър”, позволяващо да се локализират корабите в морето с изумителна за онова време точност. Ако „хронометърът” попадне в ръцете на Черната брада, няма да остане неограбен кораб.
Лоу обаче не знае, че в момента плячкосването е на лек заден план във всекидневието на най-могъщия пират. Той си има други, здравословни грижи. Получава силно главоболие, привиждат му се призраци и в търсене лек за неговата болежка Черната брада се набожда с множество игли по метода на акупунктурата. Джон Малкович със стърчащи антени от главата е гледка, която, макар и стряскаща, не е за пропускане.
Актьорът прави поредното си гениално превъплъщение, като само с поглед може да накара кръвта да замръзне, а сцената, където е разгорещен с няколко голи девойки около себе си, доказва защо е определян като вечен секссимвол. По тази линия най-известното му завоевание е Мишел Пфайфър. Срещат се на снимачната площадка в „Опасни връзки” и се завързва такава любов, че Джон изоставя тогавашната си съпруга.
И досега образът на виконт Дьо Валмон се смята за черешката на неговата киноторта – нещо, за което Малкович признава, че се ужасява и не се изморява да повтаря: „Актьорът не трябва да има коронна роля. Ако някой каже: „О, аз идеално си те представям в този образ, защото той е създаден само за теб”, това означава пълен провал. Ако хората знаят какви роли ти подхождат, със сигурност не си добър актьор.”
Зловредните езици говорят, че Джон изповядва тази философия единствено заради неколкократното си разминаване с най-високата филмова премия. Малкович е номиниран, но никога не е получавал „Оскар”. Феновете му обаче се придържат към мнението, че техният Джон не е за всеки. Изобщо „Да бъдеш Джон Малкович” не е лесно! Той е бутиков актьор. Дендито на съвременното кино. Ексцентричен до мозъка на костите си, занимава се с неща, непосилни за повечето холивудски глезльовци.
Малкович чете Кант, говори френски, пее оперни арии и е прословут с ненавистта си към пластичната хирургия. Някои светски наблюдатели дори смятат, че бягството от ботокса и скалпела, както и пристрастеността към цигарите са причина да изглежда на повече от неговите приятни 60+ години. Но въпреки белите коси (или по-скоро липсата на такива) Джон е неподражаемо елегантен, с уникален стил, опакован в търговска марка.
За разлика от останалите знаменитости, които отдават само името си на модни линии или парфюми, Малкович не само има собствен бранд, но е и главният дизайнер в него. Актьорът следи и одобрява всеки детайл по производството на личната си марка дрехи. Любопитен детайл е, че облеклата излизат под същото име като филмовата компания, която основава заедно с двама свои приятели – „Мистър Мууд”. Мууд е действителна личност, шофьор в един от първите филми на Малкович.
Според думите му мистър Мууд е от Тайланд и е изтърпял присъда по обвинение за убийство. Самият Джон Малкович често и през смях в свои интервюта повтаря това, което е запомнил от него и което по някакъв начин се е превърнало в житейското му кредо: „Понякога мистър Мууд убива, а понякога не убива.”