Стайните растения са чудесен начин да добавим нотка свежест и красота в дома си. Те пречистват въздуха, подобряват настроението ни, радват ни с красивите си цветове и ни карат да се чувстваме по-свързани с природата. Въпреки това някои декоративни стайни растения, които отглеждаме у дома, могат да представляват риск както за нашето здраве, така и за това на животните, поради токсичността си.
Определени части от тези растения (като листа, корени, цветове или плодове) причиняват вреда, когато се консумират или влизат в контакт с кожата или очите. Тези вредни ефекти могат да варират от леки симптоми, като дразнене на кожата или стомашно разстройство, до тежки реакции, като сърдечна недостатъчност или дори смърт. © Хулиганката днес ви представя някои от най-популярните отровни стайни растения, които е добре да избягваме да отглеждаме у дома, особено ако имаме малки деца или домашни любимци.
Азалия (Azalea)
Това стайно растение е с невероятно ярки зелени листа и атрактивни цветове, оцветени в широка гама от нюанси от бяло до тъмночервено. Токсичността му се дължи главно на съединения, наречени андромедотоксини, и веществото гликозид, които се намират в различни части на растението, включително листата, стъблата и корените. Когато тези съединения бъдат погълнат, те могат да причинят редица неприятни симптоми. Те могат да окажат дразнещо действие върху храносмилателната, сърдечносъдовата и нервната система.
Не бива да поставяме саксии с цъфтящи азалии в помещения, където няма добра циркулация на въздуха, както и в детски стаи. Поради вдишване на аромата на тези цветя е възможно възникването на световъртеж, повръщане и прекомерно слюноотделяне. Ако техните цветове или листа бъдат погълнати от деца или домашни любимци, те могат да причинят симптоми като гадене, повръщане, диария, стомашни болки и в тежки случаи затруднено дишане, сърдечна недостатъчност.
Ето защо е изключително важно да държим азалиите извън обсега на децата и любимците. Трябва да избягваме и контакт с кожата, тъй като някои хора могат да получат различни кожни реакции при допир с растението.
Някои ползи от растението:
В много страни азалиите имат културно значение. Например в Япония те се свързват с пролетта и са символ на късмет и просперитет. В Китай азалията се счита за символ на надеждата, женствеността и нежността. Според местните различните цветове, в които тя цъфти, носят свое индивидуално послание. Бялата символизира чистотата, сдържаността и уважението, червената и тъмнорозовата олицетворяват романтиката и страстта, лилавата изразява радостта, а жълтата се отъждествява с приятелството. Някои части от азалията, като нейните листа и корени, са били използвани в традиционната медицина за лечение на различни заболявания.
Бегония (Begonia)
Бегонията е популярно декоративно растение, известно със своите цветни листа и цветове. Въпреки красотата си, то също е токсично както за хората, така и за животните. Токсичността му идва от веществото калциев оксалат – кристал, намиращ се в сока на растението, който може да причини дразнене на кожата, очите и лигавиците. Калциевият оксалат е вид сол на оксаловата киселина и калция.
Ако част от цветовете и листата на бегонията бъдат погълнати, те могат да причинят симптоми като изгаряне на устата, гърлото и стомаха, болка в гърдите, затруднено преглъщане, повръщане, диария и трудности при преглъщане. В тежки случаи може да доведе до подуване на гърлото, което блокира дихателните пътища. За да избегнем подобни инциденти, най-добре е да държим бегониите извън обсега на деца и домашни любимци.
Ако някой случайно погълне част от растението, той трябва незабавно да изплакне устата си с вода, да изпие чаша мляко и след това да потърси спешна медицинска помощ.
Някои ползи от растението:
В традиционната медицина корените и листата на някои видове бегонии са били използвани за лечение на различни заболявания. Кората на Begonia pavonina се използва в африканската народна медицина за лечение на треска, малария и диария. Освен това екстрактите от някои бегонии показват антибактериални, противогъбични и противовъзпалителни свойства. Корените и листата на някои бегонии съдържат пигменти, които могат да се използват като естествени багрила. Например червеният пигмент бетанин, открит в корените на Begonia x tuberosa, може да се използва за боядисване на тъкани в червено-оранжев цвят.
Монстера (Monstera deliciosa)
Монстерата също е сред популярните стайни растения декоративно растение поради големите си листа и атрактивен външен вид. Въпреки привлекателността си, малко известен факт е, че това растение може да представлява риск за здравето на домашните любимци, особено за кучетата и котките. Тази токсичност произтича от веществото калциев оксалат, който може да причини дразнене на кожата, очите и лигавиците.
Ако монстерата бъде погълната, тя може да причини симптоми като парене в устата, гърлото и стомаха, болка в гърдите, затруднено преглъщане, повръщане, диария и затруднено дишане. В някои случаи, токсичността на монстерата може да бъде фатална. Освен това, поглъщането на големи количества листа може да доведе до блокиране на храносмилателната система при домашни любимци. Затова е най-добре да държим това растение извън обсега им.
Ако подозираме, че нашият домашен любимец е погълнал части от растението е важно незабавно да се свържем с ветеринарен лекар. Той може да предостави насоки относно лечението и наблюдението на животното.
Някои ползи от растението:
Някои древни култури вярвали, че монстерата имала лечебни свойства. Листата на растението се прилагали за лечение на рани и кожни заболявания в някои африкански общности. В много култури монстерите са били използвани в церемониални и религиозни практики. В някои южноамерикански племена растението се е считало за свещено и се е използвало в ритуали за плодородие и благополучие. В китайската философия на фън шуй монстерите се считат за стайни растения, които носят късмет и богатство. Често се поставят в източните или югоизточните части на дома или офиса, за да привлекат положителна енергия и просперитет. В други култури монстерата има духовно или символично значение. Например в Хавай растението се смята за символ на мир и хармония.
Циклама (Cyclamen)
Цикламата е друго от популярните стайни растения, известно със своите елегантни, подобни на орхидея цветове и лъскави зелени листа. Тя често е отглеждана като декоративно цвете у дома, поради уникалната си красота. Въпреки това много хора не са наясно с факта, че цикламата е токсично растение. То може да причини редица здравословни проблеми, ако бъде погълнато от деца или домашни любимци.
Токсичността на цикламата произтича главно от наличието на вторични метаболити, наречени циклопани, в различни части на растението. Най-често срещаните циклопани включват цикламин, циклабутрин и цикланол. Тези съединения действат като токсини, когато бъдат погълнати, причинявайки различни физически симптоми и влошаване на здравето. Токсичността на цикламата обаче варира в зависимост от вида. Дори отделните растения в рамките на един вид могат да имат различни нива на токсини.
Един от първите признаци на отравяне с циклама е чувството на гадене и повръщане, което обикновено се появява в рамките на няколко часа след поглъщане. Пострадалият също може да изпита диария, която може да доведе до дехидратация, ако не се лекува своевременно. Вдишването на прашец от циклама може да причини дразнене на дихателните пътища, водещо до кашлица, хрипове и затруднено дишане. Важно е да се отбележи, че тежестта на симптомите и потенциалът за сериозни усложнения зависят от няколко фактора, включително количеството консумирано растение, възрастта и цялостното здраве на засегнатото лице или домашен любимец. Веднага трябва да потърсим спешна медицинска помощ при подозрение на отравяне с циклама.
Някои ползи от растението:
В миналото древните гърци свързвали растението с лунните фази и го смятали за символ на прераждането и обновяването. Римляните почитали богинята Венера и я свързвали с цикламата, тъй като смятали, че тя представлява красотата и любовта. Някои научни изследвания показват, че екстрактът от циклама в определени количества, може да има антибактериални свойства. А това го прави потенциален кандидат за разработването на нов вид антибиотици. Необходими са обаче повече изследвания, за да се потвърдят тези констатации и да се разбере пълният потенциал на цикламата в медицината. Поради този факт, винаги трябва да се консултираме със здравен специалист преди да използваме каквито и да било билки или добавки за медицински цели по наше усмотрение.
Олеандър (Oleander)
Олеандърът, известен още като зокум или свещен храст, е популярно декоративно растение, ценено заради своите лъскави зелени листа и красиви цветове. Въпреки привлекателния си външен вид, той е силно токсичен за хора и животни, особено неговите листа, цветове и незрели плодове. Съдържа два вида и гликозида – олеандрин и гликозид N-олеоандрипирид-3-гликозид (NOAG). Тези съединения могат да нарушат нормалното функциониране на сърцето, при поглъщане на растението, което води до животозастрашаващи ефекти.
Токсичността на олеандъра може да варира в зависимост от няколко фактора, включително възрастта на растението, времето на годината и условията на отглеждане. Тежестта на симптомите на отравяне, зависи от количеството погълнато растение. Те могат да бъдат гадене, повръщане, коремни спазми, затруднено дишане, забавен пулс. Децата са особено уязвими към отравяне с олеандър поради склонността им да поставят всякакви предмети в устата си. Затова е добре да ги държим далеч от растението и да носим ръкавици, защитавайки ръцете си по време на подрязване или поддръжка на растението, за да избегнем неговия контакт с кожата ни.
Чрез разбирането на рисковете, свързани с отглеждането и боравенето с това растение, ние можем да оценим красотата му, като същевременно гарантираме собствената си безопасност, както и тази на своите близки.
Някои ползи от растението:
Някои хора използват екстракт от олеандър като естествен репелент срещу насекоми. В някои култури олеандърът се използва в традиционната медицина за лечение на различни заболявания. В други олеандърът има духовно или културно значение. Например в Гърция се смята, че носи късмет, ако се постави близо до входната врата. В Индия някои храмове внимателно отглеждат свещени дървета олеандър, които се смятат за божествени.
Адениум (Adenium)
Адениумът, известен също като пустинна роза, е очарователно сукулентно растение, произхождащо от Африка и Азия. Неговите красиви цветове привличат вниманието със своите уникални форми. Въпреки привлекателния си външен вид, адениумът е член на същото семейство растения като олеандъра и всички негови части съдържат отровен сок. Токсичността на адениума се дължи главно на наличието на активни гликозиди в листата, стъблата и корените му. Тези съединения могат да нарушат нормалното функциониране на сърцето и да доведат до животозастрашаващи ефекти, като неравномерен сърдечен ритъм, ниско кръвно налягане и дори сърдечна недостатъчност.
Докато повечето случаи на отравяне с адениум включват умишлено поглъщане на части от растението, в редни случаи сокът от адениум, когато влезе в контакт с кожата, причинява силно дразнене, включително мехури, а кожата на децата е много деликатна. В някои случаи дори вдишването на прашец от цветето може да причини респираторни проблеми. От решаващо значение е да държим адениума далеч от зони, където малките деца или любопитните домашни любимци могат да имат достъп до тях.
Някои ползи от растението:
В някои култури екстрактът от адениум се използва като традиционно лекарство за лечение на треска, малария и стомашни разстройства. В древни времена сокът от листата на адениум се използва за лечение на рани и кожни заболявания. Важно е обаче да се отбележи, че употребата му трябва да се извършва под наблюдението на квалифициран здравен специалист. От своя страна сокът от адениум може да се приложи като естествен инсектицид срещу определени вредители, като листни въшки и паякообразни акари. Важно е обаче да се борави внимателно с това растение и никога да не се консумира без надзор от медицински специалист.
Иглика (Primula)
Игликата е красиво и често срещано цъфтящо растение, с живи цветове и деликатни венчелистчета, което украсява много домове. Въпреки привлекателния си външен вид обаче, игликата изненадващо за мнозина се оказва отровно растение. Токсичността на игликата се дължи главно на наличието на кускохигригинови гликозиди, които включват кардиолидин и примуламин. Тези съединения могат да причинят редица неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве, когато се консумират. Освен това игликите съдържат други токсични вещества като протопин и алкалоида конхирин.
Контактът или консумацията на тези стайни растения може да доведе до различни симптоми на отравяне, включително гадене, повръщане, диария, стомашни спазми, затруднено дишане, ускорен пулс, ниско кръвно налягане, гърчове и дори смърт в тежки случаи. Симптомите обикновено започват да се проявяват в рамките на няколко минути до час. Понякога децата или домашните любимци могат случайно да погълнат части от растението поради любопитството си или липсата на познания за опасностите от досега с него. В такива случаи незабавната медицинска помощ е от решаващо значение.
Някои ползи от растението:
Игликата има дълга история на употреба в традиционната медицина. Древните римляни са използвали растението за лечение на главоболие, мигрена и треска. През Средновековието игликата е била използвана като диуретик и за облекчаване на болката. Днес някои хора все още използват иглика за лечение на кашлица, настинка и бронхит, въпреки че тези употреби не са научно доказани и носят рискове. Чаят от иглика може да помогне за облекчаване на симптомите на респираторни заболявания чрез успокояване на възпалението и отпускане на дихателните пътища. Важно е обаче да се отбележи, че докато игликата има потенциални ползи за здравето, тя трябва да се използва с повишено внимание поради нейната токсичност.
Това са само някои от отровните стайни растения, които не са особено препоръчителни за отглеждане у дома, като е много важно да сме наясно с потенциалните рискове, свързани с тези токсични видове. Като избираме безопасни алтернативи или практикуваме правилно боравене и съхранение на нашите стайни растения у дома, можем да предотвратим потенциални инциденти и рискове, свързани както с нашето здраве, така и с това на нашите близки.
Изкуството винаги е било част от живота на Вероника. Пише от дете, а поезията е голямата ѝ любов. Обича да рисува, да прави оригами и ръчно изработени подаръци. Другата ѝ страст е фотографията, която успешно съчетава с разходки сред природата. Родена е на брега на Дунав и носи Северозапада в сърцето си, но днес живее до морето.
