24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, официален български празник. На този ден отнасяме благодарности към делото на двамата братя и е редно да се замислим: „Какво щеше да се случи, ако нямахме азбука, писменост?“.
Книгите са нашият индивидуален прозорец, през който можем да надникнем в друг свят, различен от нашия. С помощта на четенето можем да разберем за много реални (случили се в миналото) моменти, както и за напълно фантастични образи и светове. Така е!
Днес почти всеки е решил, че трябва да напише книга. Защо? Отговорът е разнопосочен. Всичко произлиза от идеята. Всеки човек има идея за нещо, а когато реши, че става въпрос за писане на разказq например, всички мислят, че това е лесна работа. Да, ама не. Нужен е много упорит труд, набор от думи и техните синоними… Не просто да пишеш нещо, а то да е смислено подредено и да има ясно изградена структура, отговаряща на жанра на нашето произведение.
Освен всичко това постоянно трябва да се връщаш да прочетеш написаното, да редактираш при нужда, да измислиш заглавия на разделите, които да отговарят на тематиката, както и много други неща, над които един автор трябва да помисли, редактира, напише.
На 24 май фокусът е изцяло върху литературата. Онази стара литература, към която малко хора се сещат да се обърнат днес и да препрочетат. Макар и някои произведения да са задължителни в средното образование, един ученик не може да вникне напълно в произведението, както зрял възрастен би могъл да успее. Поради тази причина, бих посъветвала да се обърнете отново към емблематичната родна литература, която с времето се е доказала като такава.
Списъкът, който ще ви представя, не е изцяло пълен и може да се добавят още родни произведения към него. Направете го вие! За кои заглавия се сещате? Добавете ги към следващите творби, които трябва да прочетете. Неслучайно си ги спомнихте. Тези творби са оставили отпечатък в съзнанието ви. При следващ прочит ще намерите нови мотиви, символи, послания и пр., които до този момент не сте ги разбирали или знаели.
Всъщност ето няколко идеи за книги, които е добре да си припомним преди 24 май:
- „Под игото“, Иван Вазов
- „Немили-недраги“, Иван Вазов
- „Епопея на забравените“, Иван Вазов
- „Тютюн“, Димитър Димов
- ,,Железният светилник”, Димитър Талев
- „Гераците“, Елин Пелин
- „Ветрената мелница“, Елин Пелин
- „Крадецът на праскови“, Емилиян Станев
- „Старопланински легенди“, Йордан Йовков
- „Песента на колелетата“, Йордан Йовков
- „Песен за човека“, Никола Вапцаров
- „Разни хора, разни идеали“, Алеко Константинов
- „Бай Ганьо“, Алеко Константинов
- „Сън за щастие“, Пенчо Славейков
- ,,На острова на блажените”, Пенчо Славейков
- „Криворазбраната цивилизация“, Добри Войников
- „Песен на песента ми“, Пейо Яворов
- „В полите на Витоша“, Пейо Яворов
- „Българи от старо време“, Любен Каравелов
- „Преспанските камбани“, Димитър Талев
- „Черна песен“, Димчо Дебелянов
- „Време разделно“, Антон Дончев
- „Знаеш ли кои сме ние?“, Захари Стоянов
- „Ръж“, Ангел Каралийчев
- „Изворът на Белоногата“, Петко Р. Славейков
- „Кървава песен“, Петко Р. Славейков
- „Моята молитва“, Христо Ботев
- „Хоро“, Антон Страшимиров
- „Дядовата Славчова унука“, Тодор Влайков
- поезия на Гео Милев
- ,,Хайка за вълци”, Ивайло Петров
Тези творби и още безброй други са важни за нас и спомагащи за развитието на българските жанрове до днес.
„С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.“
Йордан Йовков
Филолог и учител по призвание, а в свободното си време – истински фен на танцовото изкуство. Това е Радостина, радостна и даряваща радост на околните! Може да я откриете из живописната Родопа, където „презарежда батериите“ и се диви на автентичната българска красота.