На 23 февруари излиза от печат „Сънсет Парк“ – ярка, страстна, експанзивна история за любовта и прошката, която затвърждава Пол Остър като един от най-големите живи писатели.
Както подсказва заглавието, действието в „Сънсет Парк“ се развива във въпросния район в Бруклин, където една изоставена къща привлича няколко души. Всеки от тях има история за разказване и вътрешни демони, които трябва да бъдат победени.
Двадесет и осем годишният Майлс доскоро е живял във Флорида и е снимал забравените вещи в опустелите домове на хората, пострадали от финансовата криза през 2008 г. Той е преследван от чувство за вина, защото преди години по невнимание е причинил смъртта на доведения си брат. Прочута актриса се подготвя да се завърне на Бродуей. Независим издател отчаяно се опитва да спаси бизнеса и брака си…
Възможно ли е да се свържем отново със света, който някога сме изоставили? Как се завръщаме сред хората след изгнание, което сами сме си наложили? Това са само част от елементите, които Остър преплита в този изключително вълнуващ роман за съвременна Америка и нейните призраци.
Пол Остър е сред най-достолепните имена в съвременната американска проза. За последните три десетилетия той е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф.
След като „изобретява самотата” с първото си литературно произведение, Остър създава прочутата „Нюйоркска трилогия” – три своеобразни детективски истории за тънката граница между лудостта и нормалността, между целостта на една идентичност и нейната разруха.
Романи като „Музика на случайността“, „Книга на илюзиите“, „Тимбукту” и „Левиатан” маркират неуморното търсене по магистралите на най-опасната спирала, която има само една посока – към сърцевината на човешкото. Излязъл за пръв път през 2010 година, „Сънсет Парк“ проследява надеждите и страховете на група незабравими герои.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.