Не знам каква е тази история или истерия със Слави Трифонов, но е все едно сега да отида да сменя валута на Магура.
2016 година, книгите са по 20 лв и не някой, а повечето купувачи на книги купуват „За мен е чест“ – епичното, очевидно, произведение на Слави Трифонов бенд. Толкова книги, толкова възможности и все пропилени.
И човек се оказва накрая с книжно тяло, от което би трябвало да се срамува. И не, не съм я чела и няма нужда. И да, мога да коментирам без да съм я чела. Все пак аз чета литература. По една или две на седмица. Мога и повече.
Корицата, приличаща на чело на вестник Уикенд ми стига. И понеже корицата е от концерта на концертите, да го спомена бегло и него.
Смешно ми става, като си представя цял стадион (да прощава дяконът), пеещ химна на България. Това защо? За война ли се стягат, партизани ли са? Защо се пее химн ей така.
По същия начин се чудя, защо има хора, които ходят на семинари по добруване, но за това да не почвам, да не си помисли някой, че хейтя. А аз просто казвам какво мисля за 2016 година. Място БГ. По известно като Територията.
Дамата с шалчето
© Хулиганката е женската зона, която търси и анализира стойностното около и в нас. Издава тайни от света на звездите и си говори с хора, с които разговорът е интересен, увлекателен и неизбежен. © Хулиганката е страст и емоция, музика и танц, кино и любов…
