Съвременните хора до такава степен са свикнали с гледането на телевизия, че едва ли не включването на приемника е като дишането – подсъзнателно и инстинктивно. Веднъж включен, телевизорът поема контрол над зрителя, тъй като, привличайки вниманието му, води до изключване на лявото полукълбо на мозъка, отговарящо за мисловно-аналитичните процеси.
Седейки пред екрана, гледащият не само се отказва да анализира видяното и чутото, не само попива информацията, но я приема за чиста монета. Половин минута след включване на вълшебната кутия и човек, тъй да се каже, остава само с половин мозък, изпада в състояние подобно на транс, ефект умело използван за реклама и манипулация, за контрол върху съзнанието.
Когато в най-гледаните предавания преобладават напрежението, отрицателните емоции и насилието, те се проектират върху съзнанието на зрителя без той дори да разбере. Телевизията умело му дава илюзията, че не само е свидетел, но и участник в поредния риалити формат или игра, в които има правото да гони, да отрицава и да определя съдбата на по-малко симпатичния, по-различния или по-малко интелигентния участник… Затова такъв тип формати заемат най-гледания часови пояс. Рекламите тогава са най- скъпи, защото се вмъкват в бруталния екшън, поредния блудкав сериал или просто поредната порция негативни новини. Така обременена човешката психика се отдалечава от истинските, реалните и нормални отношения между партньорите, семейството, приятелите.
Можем ли да променим всичко това? Разбира се! Просто трябва да спрем да гледаме телевизия! Как ще ни се отрази това? Ето как:
- Отношенията между партньорите се заздравяват и укрепват без онова тягостно мълчание пред екрана. Те могат свободно да говорят за проблемите и радостите си.
- Храненето става по-здравословно. Има повече време не само за готвене, но за наслада от приготвената с любов храна, вместо да се бърза за поредното предаване.
- Вечерите преминават далеч по-спокойно в разговори на чаша вино, със списание или книжка в ръка.
- Не на последно място се променя представата за реалността, за бъдещето. Отърсвайки се веднъж негативизма, информационното изкривяване и блудкавите реклами, изведнъж се разбира, че нищо не зависи от телевизията.
- Отказът от гледане на телевизия се отразява позитивно на работата. Намира се повече време за творчески, професионални планове и усъвършенстване на уменията.
- Социалният живот се променя. Изключвайки разговорите за телевизионни предавания, културата на общуване се повишава, а това предполага нови запознанства, нови социални контакти и експерименти.
- Преоткриват се разходките сред природата, което няма как да не се отрази на физическото състояние и на фигурата.
Връща се способността за радост от малки, но истински неща, а така светът става по- шарен. А когато поискаме да изгледаме поредния касов филм ще установим, че специалните ефекти и скъпите актьори никак не са впечатляващи! За предпочитане е нормалният, дори черно-бял филм, но с интелектуален и емоционален заряд.
Това означава, че преходът към нормалността е успешно завършен!
