Човешките взаимоотношения са сложно нещо. Много често изпитваме трудност при общуването, без значение дали става дума за общуване с жени, или с мъже. Истината е, че живеем в епохата на индивидуализма и е много трудно да си представим, че всъщност нашият емоционален свят не е център на вселената и за да постигнем симбиоза във взаимоотношенията с хората, ние трябва да се откъснем от „Аза“ и да потърсим другия.
Много редове са изписани за връзките между мъже и жени, а това не е никак случайно. Открай време хората се опитват да разкодират сложните елементи на емоционалните връзки, да четат отвъд редовете, да анализират отвъд казаното и направеното. Лошото е, че при всеки анализ изхождаме от себе си и от своята гледна точка, както казахме по-горе – индивидуализъм… Та, за да стигнем до мечтаната връзка, ние първо трябва да постигнем задълбочена такава със самите себе си.
В следващите редове ще се спрем на няколко важни момента, които биха довели до синхрон във взаимоотношенията с противоположния пол.
Готови ли сме да даваме, а не само да получаваме?
Това е базов въпрос за всякакъв тип взаимоотношения. Всъщност даването е въпрос на съзряване, на емоционална зрялост, която няма нищо общо с възрастта. В дебелите книги по психология често се засяга въпросът за емоционалната интелигентност, която се възпитава от най-ранна възраст у всеки индивид.Уви, възпитанието, което сме получили, е независещ от нас фактор, но от нас зависи как ще се доразвием като личности. Преди да поискате нещо от партньора си, замислете се как бихте се почувствали, ако той поиска същото от вас. Опитайте се да се поставяте на мястото на другия. Емпатията е чувство, на което всеки може да се научи, стига да пожелае. Да, първоначално може да ви е трудно да овладявате емоциите и желанията си, особено ако сте свикнали да ги поставяте на първо място, но с времето ще се научите да го правите.
Можем ли да мислим критично не само за партньора си, но и за самите себе си?
Критикуването е основна женска черта. Все от нещо сме недоволни, все нещо не ни достига… Винаги искаме още и още. Понякога, особено при дългите връзки, които вече следват рутината на ежедневието и партньорът е завоювана територия, критиката става толкова отявлена, че прераства в ежедневни скандали на всякаква тематика. Поспрете се за секунда и се запитайте “А аз как изглеждам отстрани?”, “Какви са моите недостатъци?”. Самоанализът в тази ситуация би бил полезен за взаимоотношенията с партньора ви. Пък и един обстоен поглед навътре към себе си никога не е излишен.
Големите очаквания – сблъсък с реалността
Когато сме на прага на нова връзка, неминуемо се впускаме в едно безкрайно рисуване на бъдещето, където нашият любим е принцът от приказките, няма никакви недостатъци, обича ни лудо, безкрайно романтичен е, отзивчив, откликва на всеки наш каприз, готов е да се откаже от всичко заради нас, прескачаме до Малдивите всеки уикенд… Стига! Тези фантазии много често изиграват пагубна роля в една евентуална връзка, защото реалността не е такава.
Човекът срещу вас е човек. Той си има позитиви, заради които е привлякъл вниманието ви, но си има и своите негативи, точно както е при всеки. Лошото е, че при първия досег с негативна черта, ние сме готови да захвърлим връзката, колкото и обещаваща да е тя. Защото големите ни очаквания са ни подлъгали много. Разбира се, когато споменавам негативни черти, нямам предвид насилие, под каквато и да е форма, нарцистично поведение и т.н., а съвсем нормални човешки недостатъци, които всеки от нас притежава.
Само секс или нещо повече?!…
Градските легенди гласят, че много сполучливи връзки са започнали от креватните взаимоотношения. Може и да се случва, но е рядкост или пък е кинореалност. Всички помним култовите филми “По приятелски” и “Просто секс” – да, там всичко тръгна от страст и се стигна до любов, но случва ли се това в истинския живот, в който не всеки мъж е Аштън Къчър и не всяка от нас е Мила Кунис?!
Истината е, че когато страстта вземе връх, ние изключваме всички други инстинкти, забравяме да мислим, да разсъждаваме и се пускаме по течението. Но дали това би довело до зрели и пълноценни взаимоотношения? Разбира се, че сексът е важен, страстта също, но ще се съгласите, че това са временни явления, които с времето отстъпват място на по-значими неща. Така че, да, химията е важна, без нея няма как да се получи, но тя трябва да бъде подплатена от много други моменти, които да ви показват, че с този човек имате общ път занапред. Сходните интереси, общите виждания за живота, за семейството, дори за свободното време и как да го изкарате пълноценно – всички тези елементи градят основите на дългата и пълноценна връзка, към която повечето от нас се стремят.
1+1=1 ?
Тук математиката си казва думата. Как можем да тълкуваме тази проста на пръв поглед задача? Двама души, които се обичат и уважават се сливат в едно? Да, но дали това пълно и себезагубващо сливане е полезно за личностите, които са част от уравнението? Всяка връзка се нуждае от здравословни граници – аз съм аз, ти си ти. Да, времето заедно е ценно, незабравимо, но всеки от нас има нужда от своето пространство, от своите занимания и преживявания. Споделеността в една връзка не означава да сте заедно 24/7, а да оставите на другия пространството, от което се нуждае всяка една пълнозначна и себеуважаваща се личност. Така и вие няма да изгубите своята идентичност (а и отпада вероятността да омръзнете на половинката си).
Това са само част от стъпките, които водят към желаната връзка. Както споменахме и по-горе, тези прозрения са плод на дългогодишните наблюдения на редица психолози, сексолози, семейни терапевти… така че, не се колебайте да се опитате да пренастроите компаса на своите емоции и да последвате една нова линия в живота си, която може да ви отведе до голямата ЛЮБОВ. Желаем ви успех!
Филолог по образование, естет по призвание. Надя не спира да търси теми, които да интересуват, вълнуват, разтърсват аудиторията. Голямата ѝ страст – литературата и изкуството.
