На челото на всеки пише: искам да ме уважават. А какво му трябва на едни мъж, за да е уважаван?! Просто хубав костюм! Старо и вечно фешън правило. Както и другото, че ако един мъж иска да изглежда наистина добре, трябва да си поръча костюм по индивидуална мярка.
Сама по себе си поръчката е вълнуваща, пробите – лични, а крайният резултат очаква възхищението в очите на дамите. Те по принцип се смятат за привилегированата страна в свитата на царица Мода, тъй като за тях се създават по-амбициозни колекции. Но погледът в световен мащаб показва, че капризите на мъжкия моден бизнес вече дори надминават тези при жените.
Индивидуалният характер на костюма по поръчка си личи от… хастара. Дори и десенът отгоре да е в скучен дюс или в модерното райе, отвътре сакото може да има невероятни, а понякога и шантави шарки, показващи личен стил, избор и чувство за хумор. Допълнителен гъдел за господата са инициалите на притежателя, избродирани от вътрешната част на костюма. По подобен начин се брандира само сакото, но не и панталона, защото както гласи популярната сред дизайнерите шега – мъжът може да го забрави някъде.
Удобните сака се разпознават по разкопчаващите се копчета на ръкавите. За тях важи формулата: сменям гума без да се изцапам. Ако ръкавът може да се „разопакова“ свободно, да се навие до лакътя и да остане чист, независимо с какво е изцапал ръцете си притежателят, то това означава, че костюмът е наистина функционален.
Хубавият костюм трябва да бъде и от хубав плат. Ежедневните сако и панталон задължително са от немачкаема материя, издръжлива на промените във времето. Екипите от фини платове за специални случаи, задължително трябва да се оставят да релаксират след носене, изпънати на специални закачалки. Напоследък все по-голяма скорост набират „джазови“ модели, които съдържат в нишката на плата специални капсули. Те пазят тялото хладно в летните дни или създават приятна топлина в студените вечери.
Много подходящи за „банкетен туризъм“ са така наречените аква платове. Иновацията при тях не позволява течност да проникне в плата. Дори при неволно заливане с кафе или вино, мокрото може да се отстрани с един замах, без последствия за костюма и достойнството на притежателя му.
Но какъвто и костюм да се избере един мъж, независимо дали е конфекция или по индивидуална поръчка, неговото носене изисква специална философия. Принципно в класическия „мъжки екип“ има два джоба, два шлица и две копчета. Трето се позволява само на (над) двуметровите мъже и ако в едно сако има повече копчета, то това не е костюм, а униформа. Ако се търси стил и класа никой мъж не би трябвало да закопчава сакото си. Когато е „затворено“ се губи онази вълшебна линия, която прави носещия го по-висок и елегантен.
Това, което издава дали костюмът е носен от новак или от познавач на модния бизнес е съотношението на ръкава: сако към риза. Ръкавът на сакото трябва да е на 1 см над ризата, а нейния – съответно да е до края на китката. Нарушението на тази пропорция показва, че костюмът не е по мярка. Философията тук е, че ризата предпазва сакото от измърсяване. Нея може да свалиш и изпереш много по-лесно от горната дреха, а никоя жена не би се здрависала с мъж с изцапани ръкави на сакото.
Ако все пак дамата, няма търпение да се появи с костюмирания ухажор в неформална обстановка, той може много бързо да съчетае класическата си визия в небрежно елегантен стил. Достатъчно е да смени панталона с популярния деним, като подобен пирует е подходящ както за клуба в петък вечер, така и за неангажиращия бизнес обяд.
Няма догма вече и в гамата на цветовете. Напоследък тенденцията показва все по-смели и понякога крещящи нюанси в мъжкия костюм, а господата по света дори си позволяват абонираните за женските цветове на дрехи като червено, розово и тревно зелено.