Старата мома – проклятие или благословия

Старата мома е явление. Обикновено тя нито е стара, нито е мома. Съвременната стара мома всъщност е интелигентна и образована, чудесно изглеждаща дама, която е успяла да си извоюва със собствени сили добър материален статус. Тя има доходи и съвсем не желае да прекарва времето си извън офиса в правене на салати, бъркане на яхнии, чистене, пране и други слугински дейности в угода на някой обикновено не толкова „успял“ като нея мъжки екземпляр.

Старата мома по-скоро е поведенчески социален синдром и не се свързва толкова с физиологичната старост. Така че съвсем излишно е да се опитваме да дадем точно определение на това понятие и да намерим границата между старата и младата, между момата и жената. Донякъде мъжете сами стават жертви на собствените си теории, с които се мъчат да обяснят това явление в съвременните отношения между половете.

За едни „старата мома“ е момиче, което не може да се похвали с богат сексуален опит, а вече е минало 20-те. Изследванията пък показват, че жените достигат сексуален разцвет на 30 години, за разлика от мъжете, които преживяват всички удоволствия от секса още в гимназията и формират своята сексуалност под влияние на порното.

Далеч по-подозрително е отношението към девствена, но по-възрастна жена. Тогава мъжете я характеризират като жена, обременена със странни проблеми. Но обикновено такива жени са съвсем нормални, привлекателни и интересни ,а и нямат никакви проблеми да създадат семейство. Такъв типаж сексолозите определят като жени с традиционни семейни ценности.

Благодарение на динамичното развитие на информационните технологии, интернет и социалните мрежи май останаха само митовете, че старата мома е озлобена, незадоволена (задължително) жена на около 30-40 г., облечена в крещящи или безвкусни дрехи, която има поне три котки, но не и помен от сексуален живот, семейство и мъж. Напротив, тя може да е сама, но не е толкова нещастна. Може да има успешна кариера, активен социален живот, да пътува и да бъде сексуално разкрепостена.

Но какво отблъсква мъжете в такъв случай?

Кое кара един зрял мъж, определящ се като успял, упорито да отбягва жена с лепнатия етикет „стара мома”? Дали пък причината не е на подсъзнателно ниво? Той определя като, меко казано, подозрително поведението ѝ, защото според традиционните разбирания жената би следвало да е моногамна и само тогава би развила женското в себе си. Според сексолозите чрез продължителна и сериозна връзка тя би изградила своята сексуалност и би се подготвила за ролята, която ѝ е отредена от природата – да бъде майка. Всяко друго поведение я приобщава в категорията на „развратните“, „материалистките“, “еднодневките“ или жените, които стават за всичко друго освен за брачен партньор.

Оказва се, че мъжете предпочитат да имат връзки с жени, които са имали двама-трима преди него. От друга страна, колкото са повече неговите „бройки“, толкова по-опитен би следвало да е той и това трябва да се харесва на нежния пол.

Дори когато достигне до достойната възраст 40-45, характерна за „стар ерген”, и се замени със „заклет ерген”, той се превръща в обект на завист от страна на оженените заради привидната му свобода. Това е статут, с който старата мома не може да се похвали. Дори и неомъжена на 35, въпреки че изглежда добре и дава вид на щастлива, завистта към нея от страна на омъжените ѝ приятелки е много спорна. По-скоро коментариите са от типа: „горката, дава си вид, че всичко ѝ е наред, но ние си знаем, че тя е самотна, сексуално незадоволена и непознаваща великото щастие да бъде майка.”

Това са стереотипи, дълбоко залегнали в мисленето на българина. Но в психиката на самите „стари моми” битуват някои удобни за тях мисловни клишета – че да си обвързан означава постоянно да се съобразяваш с някого и вместо да се пошляеш след работа, трябва да събираш чорапи от пода, да спориш за дистанционното, да хукваш към вкъщи, за да правиш салата и да поднасяш ракията. Или пък възприемат ролята на майчинството като загуба и на малкото останала ѝ свобода, че то е равносилно на безсъние, сменяне на памперси и лигавници. Но това по-скоро е следствие на психичната деформация, появила се вследствие на дългото самотно живеене, нежеланието да поемеш отговорност, да направиш компромис, както и на постоянното отлагане на появилия се около 30-те майчински инстинкт.

Нека все пак се опитаме да бъдем обективни. Решаваща дума винаги има природата. Опитите на старите моми да ѝ се противопоставят с наивни от гледна точка на чисто физиологичните им функции доводи не остават ненаказани. Наближавайки онзи характерен за тях период след 40-те, те все по-трудно се владеят, превръщат се във вечно недоволни, неудовлетворени и започват открито да го демонстрират. Критикуват охотно всички и всичко, като особено жестоки са към мъжете, за тях те всички са „една стока”. Критика към тях, разбира се, не може да бъде отправена, тъй като те просто не са намерили „подходящия”.

Но не са го е намерили и няма и да го намерят, защото той не съществува. Типът „стара мома“ се оказва неспособен да се справи със самотността, защото й липсва коректив в живота под формата на мъжко рамо. Отчасти това чувство се поражда и от самата нея. Самотата често се оказва факторът, който отключва най-низките й страсти. Самотата е това, което бавно и сигурно разяжда живота и емоционалната стабилност на недоволната жена. Тя често живее чрез живота и емоциите на околните, но вместо да им помага, става досадна и дори враждебна.

Опитите ѝ да критикува всичко и всички всъщност прикриват собственото й недоволство, което от своя страна я мотивира, че не си заслужава да се посвещават никому. Щастливите хора остават околните да си живеят живота и ги приемат такива, каквито са. Старата мома определено не попада в тази група. Тя не поглежда в себе си и не смята, че причината може да е в нея и нейното отношение към света и мъжете в частност.

Но етикетът „стара мома” не бива и не може да се превръща в присъда. Защото във времена на относителна полова равнопоставеност няма как да отнемеш професионалните постижения на една жена, цялото й трудно постигнато самочувствие, гордостта й на успял човек. Имаме ли моралното право да отсъдим: „Абе всичко ѝ е наред, ама е вече стара мома и никой не я ще?” Едва ли. Дали е съзнателен избор, или е резултат от погрешна нагласа, проблеми със самооценката и емоционална фригидност, то е модел на поведение, който е все по-често срещан в реалността. Стара мома вече не означава просто неомъжена възрастна жена. Тя се е превърнала в синдром, от който страдат много съвременни жени – млади или възрастни, омъжени или не, самотни или заобиколени от хора. Старите моми са навсякъде и трябва да бъдем толерантни с тях.