Ако трябва да използваме една дума, за да определим съвременния начин на живот, тя със сигурност би била динамика. Бързаме, за да стигнем навреме на работа; бързаме да се приберем вкъщи; бързаме, за да се видим с приятели… все бързаме за нещо или за някъде. Темповете на живота ни са станали безмилостни и почти непоносими за много от нас.
Не е случаен фактът, че психическите разстройства се превръщат в бича на нашето време. Все по-често чуваме, че наши близки или приятели страдат от различни форми на депресии, панически атаки, сякаш с цялото това бързане не ни остава време да помислим за значимото, което ни определя като личности.
Тук обезателно трябва да споменем и това, че в нашето общество сравнително отскоро се заговори за психологията и въобще за консултациите с психолог, като за нещо градивно и полезно. Допреди десетилетие темата беше не просто деликатна, а като че ли забранена.
Днес все повече хора се обръщат към психолозите за съдействие, тъй като сами не могат да се справят със симптоматиката на посочените състояние. Едно от най-често срещаните е именно т.нар. бърнаут.
От 2019 година насам бърнаутът е част от Международната класификация на болестите на Световната здравна организация. Това потвърждава тезата, че тези сътресения на човешката психика са част от живота ни и колкото по-бързо се научим да разпознаваме симптомите им, толкова по-ефективно ще се справяме с тях и съответно ще намалим негативното им влияние върху цялостното ни здравословно състояние.
Що е то бърнаут?
Буквалното значение е прегаряне – от работа, от стрес на работното място, от многото служебни ангажименти и крайни срокове, които ни се поставят.
Корпоративният свят е безмилостен. Всеки, който е в съприкосновение с него, го е усетил неминуемо. Специфичното в случая е, че все по-често се заговаря за бърнаут и в други сфери на заетост. Учители, лекари, полицаи, журналисти, IT специалисти – това са разностранни групи, от различни сфери на заетост, които според последните проучвания все по-често се оплакват от синдрома на бърнаут, или както също е познат у нас този термин – професионално прегаряне.
“Прегарянето: Високата цена на високите постижения” – така се нарича статията на американския психиатър Хърбърт Фройденберг, който използва за пръв път този термин през 1974 г. Той описва в труда си поведението на свои колеги, които наблюдава в продължение на месеци.
Това, което Фройденберг забелязва преди 50 години, за жалост е претърпяло сериозно развитие и обхваща все повече хора.
Какви са симптомите?
Както при всяко друго здравословно или психическо смущение, така и при прегарянето, има налични сигнали, които не трябва да бъдат пренебрегвани, макар че много често хората ги отдават на случайността или на натоварената работна седмица. Истината обаче е, че симптоматиката може да продължи дълго и ако бъде пренебрегната, проблемът се задълбочава.
Според психолозите един от основните аспекти на професионалното прегаряне е усещане за категорична интелектуална, емоционална и физическа изчерпаност. Вследствие на това усещане могат да се отключат редица поведенчески проблеми, свързани с повишена тревожност, липса на мотивация, дори суицидни настроения, които са крайна фаза. Освен емоционалното състояние, засяга и физиологичното – колит, язва, затлъстяване, дори стерилитет. Какво стои в основата? Стрес!
Как да се справим?
Статистиката сочи, че над 40% от съвременните трудещи се хора страдат от бърнаут. Тези проценти са заплашително високи. Ето защо е важно да съумеем да разпознаем сигналите на нашето тяло и да се вслушаме в тях. Първото, което можете да направите е да посетите психолог, който ще ви даде ценни насоки. Ако е необходимо, посетете други специалисти, за да изключите евентуални други здравословни смущения.
- Период на почивка
Да, кариерното развитие е важно за всеки от нас, но при наличието на проблеми от подобно естество, човек става непълноценен не само за себе си, но и по отношение на своята заетост в сферата, в която има желание да се развива. Ето защо интензитетът на работния ден трябва да бъде преосмислен и променен. Почивката е ключов момент при прегарянето.
Изключете лаптопа, оставете смартфона, дистанцирайте се максимално от ежедневните работни задачи. Четете любимите книги, гледайте любимите филми, за които все не ви остава време, слушайте любимата музика, посветете деня си на семейството… Отдайте се на това, което ще накара съзнанието ви да се освободи от оковите на високите очаквания, които имате към себе си в работната среда.
- Здравословно хранене
“Ние сме това, което ядем”. Популярна максима, нали?! За жалост в натовареното ежедневие джънк храната е основното нещо, което консумираме. С други думи – изтощаваме тялото и психиката си максимално, не си набавяме необходимите минерали и витамини, които се съдържат в здравословната храна, поглъщаме огромни количества кофеин, защото няма как да издържим без него, а искаме това тяло да ни служи дълго и безотказно….
Това няма как да стане, ако не започнем да му подаваме необходимото. Зеленчуците, особено тези, които не се нуждаят от термична обработка, съдържат количествата фибри и минерали, от които сме се лишавали толкова дълго. Наблегнете на тях. Специалистите препоръчват добавки от естествен произход, които също ще спомогнат процеса на лечение на тялото и ума ви – годжи бери (можете да го откриете във всяка билкова аптека); копривата – сезонно растение, но в аптеката можете да откриете заготовка за чай по всяко време на годината; диви боровинки – отново отскачате до най-близката билкова аптека и си ги набавяте. Заменете сутрешното кафе с чай с някоя от посочените съставки. Дайте шанс и време на тялото си да се справи с нанесените щети.
- Добрият пример
Шведите са намерили правилния баланс между работата и личния си живот. Тяхната тайна: нито много, нито твърде малко, но достатъчно – „Lagom är bäst“, лозунг, често използван в ежедневието на шведите, буквално се превежда като „Достатъчно е най-доброто решение“ и идеално обобщава шведския начин на живот.
Шведите са амбициозни и определено не можем да класифицираме обществото им като мързеливо, но в шведските компании няма как да видите в офисите да светят светлини след 17 часа. Почивката и балансът са много по-важни от йерархията и извънредния труд. Наистина работата и личният живот са ясно разделени. Работодателите насърчават своите служители да развият такъв манталитет. Няма нищо по-релаксиращо от половин час упражнения, нали?
В Швеция шефовете предлагат абонаменти за фитнес или допълнителни почивни дни на работниците си. Освен това гъвкавите часове се приемат почти навсякъде. И накрая, Швеция експериментира с шест часа работа на ден срещу заплата, равна на осем отработени часа. Резултатите вече показват, че хората са по-продуктивни, по-креативни и по-щастливи. Това е печелившо решение както за работодателя, така и за служителя.
Във Финландия, държава, която напоследък служи за пример в много сфери на живота, работодателите позволяват непланиран отпуск, ако денят е слънчев. Звучи абсурдно, но е факт. Няма нужда да обясняваме как действа на човек липсата на слънце и чист въздух. Ето защо финландските работодатели са намерили начин да дадат заслужената почивка на своите служители.
Това са част от препоръките, в които е добре да се вслушаме, за да се радваме на дълъг и пълноценен живот. Не забравяйте, че освен кариера, животът предлага и много други прекрасни неща, които не си струва да бъдат пропуснати.
Филолог по образование, естет по призвание. Надя не спира да търси теми, които да интересуват, вълнуват, разтърсват аудиторията. Голямата ѝ страст – литературата и изкуството.