Стремителното темпо на живот предизвиква значителни изменения в съзнанието и поведението на хората. Пресищането с информация води до неспособност да се задържи вниманието върху една тема. Модерната култура, медиите и всички източници на информация, налагат един нов подход, наречен клипово мислене.
Какво е клипово мислене?
Това е понятие, което се появява в средата на 90-те години. С него се определя способността на човек да възприема света чрез кратки, ярки образи и послания от тв новините или видеоклипове. Самата дума „clip”, от която произлиза термина, означава някакъв фрагмент от текст, откъс от филм или изрезка от вестник. Клиповото мислене не е присъщо на човека от самото му рождение, то се изработва с усвояване на околната информация. Хората с такова мислене не са способни да анализират определена ситуация, защото нейният образ не се задържа задълго в мислите им. Той бързо се размива и се замества от следващия, който и да е той.
Клипово мислене и сериалите
Така популярните сериали, дори анимационните филми, се снимат, за да достигнат до повече зрители (потребители). Целта е да не правиш, нищо друго освен да си отвориш съзнанието за поредната порция информация (дезинформация). Не се иска задълбочен мисловен процес, логическото мислене не е нужно, всичко се поднася наготово и ви прави съпричастни със събитията от екрана. Придобива се илюзията за реалност. Така с помощта на медиите, децата от малки се учат на такъв тип мислене.
По-възрастните пък гледат новини, предимно негативни, които нямат връзка помежду си, следвани от реклами, които нямат никакво отношение една към друга. Предлагат се безброй канали, които дори не можем да изредим по име. Въртят се безброй сериали, предавания, риалити шоу програми… и в резултат на това нямаме време и възможност да се замислим даже за минута върху получената информация. Другият информационен поток вече чака своя ред, за да изтрие в съзнанието ни предишния и да ни попречи да си съставим цялостна картина на събитията.
Правото на избор
При правото на избор отново можем да говорим за илюзия. Човешкото съзнание е така устроено, че може да следи едновременно не повече от 3-5 процеса, а по-интелигентните хора усвояват до 5-7. Информационната среда се обработва по такъв начин, че да ни фокусира върху точно определени новини, след което те се подменят, разбира се грижливо интерпретирани с помощта на политолози, социолози, медийни експерти и манипулатори.
Например, ако се опитаме да направим дисекция на тв ефира за последните няколко месеца, преобладаващото време е за сериали, готварски предавания, шоу формати и не на последно място политически боричкания от екрана. Ако междувременно се случи някоя трагедия, тя измества всички други събития и застава начело, дори с цената на погазването на всякаква журналистическа етика и морал.
Драма, трагедия и насилие
Жестокостта и насилието, които ежедневно ни заливат от екрана и интернет, повишават прага на чисто човешката чувствителност и съпричастност. В момент, когато в света се случва някаква трагедия, хората съчувстват, страдат, но малко след това през тяхното съзнание се излива поредния поток от безмислена информация и те, жертви на клиповото мислене, забравят за състраданието.
Хората с клипово мислене
Хората с клипово мислене не могат да провеждат дълбок логически анализ. Не могат да решават достатъчно сложни задачи. Не могат дори да носят сериозна отговорност. Чувствително се снижава коефициента на усвояване на знания. По този начин хората стават податливи на манипулация и влияние.
Кратките порции информация, получени по подобие на рекламите, залагат на емоцията, като така човек губи здравия смисъл и способността критически да анализира и сравнява, а оттам и да прави обоснован избор. Вследствие на което в него може да се появи чувството, че е манипулиран, но да си го обясни, едва ли ще може. Но от друга страна не може да се отчете, че клиповото мислене има и няколко положително черти. То защитава мозъка от информационно претоварване.
Клиповото мислене развива така наречената многозадачност или универсалност в някои хора. Например те могат едновременно да слушат музика, да сърфират в нета, да редактират снимки, като при това работят или си учат уроците. То ускорява и реакцията, тъй като времето необходимо за усвояване на определено количество информация става по-кратко.
Може ли по някакъв начин да се противопоставим на клиповото мислене?
В някои страни вече са започнали да разработват специални тренинги, чрез които участниците се учат да концентрират вниманието си и да анализират постъпващата информация чрез различни способи. Може би най-правилната постъпка е да ограничим обема потребявана информация. Трябва да се разшири кръгът на общуване и то да бъде предимно живо, а ако е си с книга в ръка, е неповторимо.