Замисляли ли сте се по какви критерии определяме дали нашите навици са вредни или полезни? Според индивидуалното разбиране полезни са тези, които помагат да постигнем желанията си и да достигнем до така желаното щастие. Такива навици ни правят по-добри, по-силни, дисциплинирани и ефективни.
Вредните пък имат обратния ефект – пречат да живеем според разбирането за щастие, баланс, правят ни слаби, зависими, уязвими и неустойчиви.
Тези привички, свързани с нашето тяло и поведение, са ни до болка познати. Сред тях са тютюнопушенето, алкохолът, неправилният режим на хранене, физическата леност, навикът да се оплакваме, да критикуваме и т.н. На тях са посветени огромно количество книги, статии, организират се специални курсове и обучения.
Тяхната вреда е очевидна, но има и друг, особен вид вредни навици, на които повечето хора не обръщат внимание, а последствията с времето стават много сериозни. Става дума за вредните навици на нашия ум.
Обикновено човек не ги взема насериозно, тъй като се оправдава с моментното си състояние, с временна депресия вследствие на преживян неуспех или разочарование. Но кои са те все пак?
Навик №1. Притеснение за бъдещето.
Този страх на ума има свойството да краде от щастието и да нарушава хармонията, спокойствието и отношенията в семейството. Да се тревожим за бъдещето е един от най-опасните и вредни навици на ума, който може да отрови живота ни. Безпокойството за бъдещето отнема енергията и радостта от настоящето. Според психолозите дори да имаме всичко или почти всичко, за което мечтаем, притесненията продължават и пак може да не се чувстваме щастливи. Без значение дали сме богати, известни и здрави. Този страх се е загнездил като инстинкт в главата ни. В основата му се крие страхът от смъртта. Най-лесният и доста ефективен начин да се справим с тревожността и безпокойството е релаксацията. Седнете така, че да ви е удобно и комфортно, отпуснете всичките си мускули, затворете очи и се концентрирайте върху собственото си дишане. Обикновено 10-15-минутен сеанс е достатъчен да се изгонят тревожните мисли.
Навик №2. Преобладаващ негативизъм.
Този умствен навик краде положителната енергия и направо попилява доброто настроение. Освен отрицателни емоции създава тягостна атмосфера сред приятелите, семейството и колегите. Хроничният негативизъм прониква в нашето съзнание по-лесно, отколкото положителните мисли, и обсебвайки вниманието, намалява работоспособността ни. Как да се справим с него? Издишайте дълбоко, усмихнете се, огледайте се и вижте, че в този момент най-често нищо лошо не се случва. Не започвайте деня с гледане на телевизия, курса на долара или прогнозата на поредния политик, изживяващ минутната си звездна слава.
Обикновено страдаме заради нашите мисли, загнездили се в главата ни, а не поради събитията, които се случват около нас. Опитайте се да спазвате хигиена на мисленето. Пребройте и сравнете положителните и отрицателните мисли, кажете си СТОП. Това ще ви даде необходимата сила да се съсредоточите и да погледнете на този проблем и по другия позитивен начин. След това трябва да изхвърлите негативната мисъл и да задържите другата.
Навик № 3. Страхът от неуспех.
Страхът от неуспех е много силна спирачка за реализация в личен и професионален план. Това е препятствие, с което трябва да се преборите, за да вървите напред. Страхувайки се от провал, ние сме склонни да се откажем от усилията си да постигнем желания резултат, а това може да бъде резултат от липсата на мотивация или наличието на неправилна такава.
Истинското щастие никога няма да бъде пълно без изживяването на личните успехи независимо от какъв мащаб са. В основата на страха от неуспех стои нежеланието човек да изживее дискомфорта от разочарованието, унижението, подигравката и иронията на другите, дори само от напразното хабене на енергия. По този начин най-много би пострадала личната самооценка.
Навик № 4. Бягство от реалността.
Трудността да се съсредоточим върху това, което се случва „тук и сега“. Погледнато философски, „тук и сега“ е това, което наричаме Живот – мигът между миналото и бъдещето. Колкото по-здрава е връзката ви с вътрешното аз, с другите хора, с природата, толкова по-емоционално наситен и осмислен е животът ни. Толкова по-добре и качествено ще живеем и ще правим това, с което се занимаваме. За съжаление нашият ум е така устроен, че трудно може да се концентрира продължително време върху реалните, истинските събития. Мислите от миналото и представите ни за бъдещето така се преплитат, че в главата ни понякога е пълен хаос и оттук бягството от реалността е като единственото ни спасение. Концентрацията на вниманието е ключов фактор за успеха на всяко начинание.
Именно тя определя нашия КПД (коефициент на полезно действие), като включва мозъка при решаването и на най-сложните задачи и проблеми. Ето защо не бива да позволяваме съзнанието ни да бъде блуждаещо и неадекватно. За да ни се случват нещата, трябва да умеем да концентрираме вниманието си. Ето защо дори когато се храним, трябва да го насочим към храната, да усетим и да се насладим на вкуса, мириса и топлината. Когато се разхождаме, да се оставим да бъдем погълнати от движението, от усещането за живот, от кръговрата на енергията. Слушайки музика, да се отдадем на ритъма и мелодията, да се разтворим в тях. Само така може да почувстваме, че сме „тук и сега“, че животът ни има смисъл и е част от природата.
Описаните страхове, макар и сериозни, по принцип не носят смъртна опасност. А всичко, което не ни убива, както знаем, ни прави по-силни. Тяхното преодоляване е задължително условие за пълнотата на нашето щастие.
Затова поставяйте пред себе си реална, достижима цел, осъзнайте я и изразете твърдо намерение да я постигнете. Едва след това започнете да действате. Само така ще разполагате с цялата ви необходима енергия и възможности. Важното е наистина да я искате!
Колкото и да са различни хората, в крайна сметка всички искат едно и също – да бъдат щастливи.
Какво да направим, за да се приближим към него, да открием формулата му?
След всичко казано дотук отговорът идва сам. Трябва да се опитаме да се избавим максимално от вредните навици, които ни отдалечават от така желаното щастие. Да се опитаме да формираме в себе си полезни привички и да се научим да ги контролираме. Правилото, което трябва да спазваме, е, че избавяйки се от един вреден навик, трябва да го заменим с полезен. Само така ще бъдем в състояние да управляваме своя живот.
