Спирала на мълчанието

Какво се случва, когато това, което мислиш, не съвпада с това, което говорят „умните глави“ по телевизора, вестниците и списанията… Попадаш в спирала на мълчанието (англ. The spiral of silence)! Хората с противоположно на преобладаващото в медиите мнение предпочитат да мълчат. Това повелява така наречената теория за спирала на мълчанието, основополагаща в политологията, социологията и масовата комуникация.

А защо хората избират да захапят език, вместо свободно да изкажат мислите си? Основният мотив е свързан със страха от социална изолация. Спиралата на мълчанието се навива от идеята, че общественото мнение се гради от неосъзнатия стремеж на хората да стигнат до общо съгласие. Да са част от мнозинството. Да са овцете в стадото.

Според тях мнозинството винаги е справедливо и е носител на правото. Съществува и страх от отговорността, която се поема, ако се действа различно от другите. Само в общите действия човек не е напълно отговорен, т.е. може да прехвърли вината на други. Когато хората са част от многото, се възприемат като социално силни и по-лесно си позволяват да говорят публично, да защитават тезите си, без да изпитват страх. Така се създава илюзията, че едните са по-силни, отколкото реално са, и че другите са много по-слаби, отколкото всъщност са.

Елизабет Ноел-Нойман, на която дължим термина „спирала на мълчанието“, стига до заключението, че е важно за човека да не се чувства изолиран, и поради това той предпочита да запази гледната точка за себе си, когато тя е различна. Но това не става без решаващата роля на медиите, чрез тях може и се изгражда илюзията за преобладаващото мнозинство.

Те обикновено представят само две гледни точки по даден въпрос, с което игнорират останалите и свеждат процеса до дуализъм. По този начин още в зараждането на каквато и да било проблематика се елиминира социалният диалог. На обществото се поднася умело манипулирана информация, но по такъв начин, че всеки човек все едно сам е стигнал до очаквания извод.

Така се формират желаното мнение и нагласа в хората (особено по време на изборни кампании). А обяснението, че обществото получава обективна информация посредством журналистите, че те са независими, информиращи, е меко казано наивно. Спиралата на мълчанието е узаконена форма на социален контрол и неделима част от нашето всекидневие. Инструмент, чрез който социолозите прилагат безструктурния модел на управление без значение каква партия или идеология са на власт.

Може ли да се преодолее спиралата на мълчанието?

Високообразованите хора, както и някои типове индивиди (можем да ги наречем вулгарни, цинични или просто свободолюбиви), преодоляват спиралата на мълчанието, защото не се боят да изразяват мнението си, не се боят от изолация и по този начин могат да влияят на социалните процеси.

Спирала на мълчанието накратко:

• хората се страхуват да не бъдат отхвърлени от социалната си среда, ако изразят мнение, различно от това на мнозинството;
• хората постоянно следят поведението на другите, като винаги си правят извода кое получава или кое не получава одобрението на социума;
• хората неосъзнато издават своите страхове от изолация, когато изразяват одобрение или неодобрение;
• страхът от изолация кара хората да се въздържат от изявления и по този начин с пасивността си позволяват да бъдат манипулирани;
• когато хората изразяват отношение към действителността, те искат две неща: да са прави и да предизвикат добро впечатление.