Дори и да не си страстен почитател на пътуванията, ти се е случвало да потеглиш за някъде, извън обичайната си траектория.
Дали заради зодията ми, или приключенския дух, често обичам да „бягам“. Има необяснима химия между мен и пътешествията, която трудно може да се обясни с думи. Някаква нужда да разшириш периметъра, фокуса, погледа. Да изследваш нови места, да изживееш емоцията на уличките или местенца, които имат своя история. Да се потопиш в (и в същото време да излезеш от) бързината на ежедневието, рутината, обичайното.
И всъщност интересен е фактът с каква емоция, очакване, нетърпение, ентусиазъм се подготвяш за пътуването. Сякаш оставяш всичко на мястото, където си, излизаш от ролите, които заемаш и отиваш там, където можеш да си ти. Където не дрехата, статусът и позицията в обществото, а преживяването и спомените, които си създаваш, са важни. И без значение с колко хора си или дали си сам, тези преживявания са твои. Събираш си отделни парченца от цветовете и ароматите на новото за теб и си го подреждаш в онова рафтче в душата си със заглавие: „Топлина за моментите, в които е студено“.
Може би си ходил на детски лагер, в края на който купуваш нещо за спомен – магнит, подаръчета за близки, нещо, което ще е „напоено“ с емоцията и мисълта за… Еее, същото е!
И ако заминаването е свързано с освобождаването на място за събиране на нови преживявания, то завръщането е свързано с пренасянето на вече събраното, но и с носталгия, че оставяш някаква свобода и лекота и си се прибираш в обичайното. Пълен си с различени усещания, поглед, представи. Напоен си с разбирането, че човек може с всичко и навсякъде… и без всичко. Но не може без сърце!
Винаги си тръгваш с обещанието, че ще се върнеш пак, сякаш за да е по-лесно тръгването. А всъщност говорим все за разстояние от А до Б или от Б до А. Все е същото пътуване, но е различен смисълът, в зависимост дали тръгваш от А, или от Б.
Деница е философ, психолог, копирайтър. Обожава да облича емоциите в думи, чрез които да разказва истории и да посява семенца надежда, вдъхновение и радост. Посланието, което иска да остави с текстовете си, е „Не си сам“ – и в болката, и в ентусиазма.
