Никой не се впечатлява от това, че през февруари компанията Niantic Labs, разработваща игри за мобилни устройства, получава инвестиция от 5 млн. долара… Но днес за Niantic говорят всички.
Разработеното от тях приложение Pokemon Go е напът да се превърне в първата игра, направила годишни приходи от над 4 млрд. долара. След първоначалната истерия по преследването на покемони, ето няколко факта за създателите, които биха „осветлили“ тайните на този „суперуспешен“ проект.
Niantic е основана от Джон Ханке през 2004 година, след като Google купува фирмата му Keyhole, работеща по станалите по-късно мега популярни: Google Maps, Google Street View и Google Earth. Keyhole, Inc се спонсорирала от венчърния фонд* In-Q-Tel, създаден официално от ЦРУ през 1999 г. Самата Niantic Labs пък се оказва дъщерна компания на Google, регистрирана през 2011 година.
На страницата си в LinkedIn, човекът легенда – Джон Ханке, описва дейността ѝ така: „експерименти в пресечната точка на мобилните технологии, реалния свят и интернет“. А връзката с Nintendo е просто успешен трик, чрез който се залага на една доказала се марка от миналото, позната на поколения. Делът на фирмата е само около 30 %.
Досега от Nintendo неотменно заявяват, че главният им фокус са бизнеса с конзоли, а модификациите за смартфони са само начин да накарат повече хора да купуват конзоли. А що се отнася до играта с покемоните – тя е интерактивна, отразяваща историята на анимацията. Водеща роля има играчът, който е пренесен във виртуална среда, пресъздаваща заобикалящия го реално свят.
Човекът е навън, и у дома, със своя смартфон и обикаля из различни места, за да търси покемони. В добавената реалност е възможно организирането на дуели, попадането в различни отбори, “мутация” на покемоните. Една от опциите за монетизиране е създаването на устройство, което да вибрира, когато наблизо има покемон, без да се налага играчите постоянно да наблюдават какво се случва около тях.
Следва логичният въпрос: защо ЦРУ, защо Google се занимават с детски игри? Отговорът е също толкова логичен. Инсталирайки приложението потребителят му позволява достъп до камерата, микрофона, сензорите, жироскопа, GPS, USB устройства… Когато телефонът вибрира и съобщи за първите намиращи се наблизо три покемона, играта изисква да се заснеме поне един, от всички възможни страни, след което следва награда. Честито!
Потребителят вече няма лично пространство, дори във физическия смисъл. Детайлната снимка на помещението в което се намира, координатите му, дори ъгъла на наклона на самия телефон вече са в базата данни. Докато Google Street View снимаше улиците, колите и откритите пространства, но нямаше достъп до домовете на хората, държавните учреждения, военните бази и специални обекти сега вече го има и то на стойност само 5 млн. долара.
И това ако не е инвестиция?! Или си мислите, че Niantic Labs разработва гениална игра за вас, за да облекчи от проблемите на реалния свят, предлагайки бягство във виртуалния? Логично продължение на селфи манията- идентификацията на личността с ползваната SIM карта. Но тук при самата инсталация, учтиво ви предупреждават: „Ние сътрудничим с държавните структури и частни компании. Ние можем да разкрием пред тях всякаква информация за вас или вашето дете…“. Но кой да чете?
В точка 6 пък се казва: „нашата програма няма възможност да изпълни заявката на вашия браузър “Do not track”- „Не ме следете“. Така, че докато потребителят “лови” виртуален покемон, не само се лишава от лично пространство, не само лишава другите от него, но и се превръщате в очи и уши за службите… не нашите, разбира се.
* За разлика от традиционните инвеститори, инвеститорите на венчър капитал се ангажират с допълнителни отговорности, свързани с дейността на фирмата, като определяне насоките на нейното развитие, управление на финансите, определяне начините за пласмент на продукция и други. Те са „активни“ инвеститори — те търсят възможности за създаване на малки перспективни фирми, намират хора с нови идеи, които се нуждаят от средства, съвети, контакти и „комплектуват“ фирмата. По този начин те добавят стойност към инвестицията си.
Коментари