Една от най-големите европейски телевизионни продукции през последните години ще се появи и на български екран този септември. Най-новата премиера по Epic Drama проследява изпитания и премеждия на калейдоскоп от образи, някои от които базирани на реални личности от Берлин от 1920-те.
Душата на сериала
През 20-те години на XX век Берлин e белязан от бедност и престъпност. Историята в „Къщата на обещанията“ (в оригинал заглавието е “Das Haus der Träume”) започва с младо момиче на име Вики (абсолютната дебютантка Наеми Флорез). Тя пристига в големия град от провинцията, за да търси работа. Нейните мечти и надежди обаче са разбити – тя няма нито къде да отседне, нито каквото и да е друго.
В крайна сметка късметът ѝ се усмихва и Вики намира работа като продавачка в шлагерния новооткрит универсален магазин „Йонас“. С тази история сериалът предпоставя теми като класовото и полово неравенство, бедността, разкъсаните от война квартали, семейни травми, младежка любов и силно чувство за надежда в бъдещето.
Калейдоскоп от истории и образи
Ролята на възлюбения на Вики – Хари, е поверена на Лудвиг Симон. Сред останалите актьори откриваме имената на Александър Шеер (като Артур Грюнберг – човекът с идеята за универсален магазин „Йонас“), Нина Курзендорф (съпругата на Артур Грюнберг), Еми Бенкенщайн (Илзи – новата берлинска приятелка на главната героиня Вики), още много други и – съвсем не на последно място – българския актьор Самуел Финци!
Сериалът е базиран на романа „Торщрасе 1“ от 2012 г. от авторката на бестселъри Сибил Фолкс. Режисурата е в ръцете на Шери Хорман (Altes Land, Wir Lieben das Leben) и Умут Даг (Vienna Blood, Tatort).
Многобройният актьорски състав е натоварен да пресъздаде калейдоскоп от преплитащи се истории в хода на целия сериал. Режисьорката Шери Хорман разказва впечатленията си от първата си среща с актьора Алексанър Шеер. „Александър беше първата „тухличка“ в огромния ансамбъл от 108 роли.“
Предизвикателна продукция
Снимките започват през 2021 г. и продължават девет месеца. Тази година беше предизвикателна за започване на какъвто и да било телевизионен проект, ако изобщо успееше да започне такъв.
Продуцентите Уве Урбас, Михаел Поле и Стефан Арндт посрещат предизвикателството с вдигната глава: „С този проект искахме да останем верни на нашата философия да създаваме емоционални сериали от Германия за международния пазар. Тъй че от самото начало за нас беше важно да снимаме на терен в Шойненфиртел, а не в студио. Желание, което ни изправи пред сериозни предизвикателства. Особено в пандемичното време и най-вече ако отчетем факта, че историческите продукции се снимат основно в чужбина поради финансови, а нерядко и лични причини.“
Относно Наеми Флорез – дебютантка, напълно непозната преди този сериал – в главната роля, режисьорката казва: „Лицето на Наеми казва: „Какво искате? Оставете ме на мира“, но камерата просто се влюби в нея на мига“. Тя обобщава: „Това са само няколко от огромната „банда“ актьори, които (както и екипът зад камерата) оформиха тази продукция. Защото сам не можеш да направиш нищо“.
Наеми Флорез е силно впечатлена от ежедневието на снимачната площадка: „Работата беше забавна и странна сама по себе си“, казва тя. „Един хвърля цветни листенца, друг държи вентилатор, следващият пръска изкуствена кръв, някой държи камерата, докато всички останали стоят наоколо, колкото е възможно най-примерно и тихо. И когато изморен се облегнеш на уличния фенер, той се срива, защото не е истински.“
Автентичност с нотка съвременност
Вътрешните снимки от магазин „Йонас“ са заснети в универсалния магазин в Гьорлиц, който е построен през 1913 г. в стил Ар-Нуво. Това е единственият магазин от тази епоха, който все още съществува в оригиналната си форма и конструкция и впечатлява преди всичко с колосалната си вътрешна архитектура. Магазинът в Гьорлиц е еврейски универсален магазин, основан от берлинския търговец Луис Фридлендер.
По време на изграждането на сценичния магазин и декорите на „Шойненфиртел“ в Гьорлиц участват близо 80 работници, включително трима художници на декори и стенописи от Италия.
Отделът, който се занимава с костюмите, достига 50 души. Около 1000 различни костюма са използвани за главните и поддържащите роли. Статистите са облечени с други около 4000 костюма от епохата. Екип от шест до осем шивачи винаги присъства на снимките, готов във всеки момента да скочи и да направи някоя корекция на място.
Любопитно е, че платовете, използвани за костюмите, са от модния дизайнер Драйс ван Нотен. Според Шери Хорман на костюмите трябваше да се вдъхне жажда за живот “със шарките и цветовете на Ван Нотен“ – в противовес на сивотата отвън. Преди всичко хората, стоящи пред и зад камерата, имат една водеща цел – да съчетаят миналото с настоящето.
Хорман разказва: „Преобразихме половината градски център на Гьорлиц в свят от онова време. Когато улиците се изпълниха с реквизит, коли, животни, храни и миризми, изведнъж всеки внесе собствените си семейни истории.Малко момче дойде при мен, беше едно от 250 статисти този ден. Каза ми: „Ще стоя бос“. Аз казах: „Защо? Може да настинеш.“ То отвърна „Прося пари. Играя човек, той няма пари за обувки.“ И подобно на това момче, всички бяха част от това превъплъщение. Съживиха семейните истории на своите прапрабаби и дядовци.“
„Къщата на обещанията“ дебютира по Epic Drama на 10 септември в 22:00 часа.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
Коментари